Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (64) (Корабни дневници)

Между необозрими ледени полета

При 54 градуса южна ширина минахме между наблъскани помежду си ледове, които полярните пътешественици във водите на Гренландия наричат компактен лед. Край ледените полета летяха и плуваха ята от пингвини, снежни птици и сини буревестници, в морето плуваха китове, а далеч наоколо се виждаше как водните им струи като фонтани се издигат към небето. Понякога естествоизпитателите предприемаха лов на птици и за свое учудване имаха най-малко щастие при пингвините. Тези птици, които не могат да летят, се потапят невероятно често и по няколко пъти подред и накрая се стрелват право нагоре. Те имат много дебела перушина, която се състои от дълги и тесни пера, лежащи плътно едно върху друго, и е така гладка и здрава, че сачмите отскачаха от нея. Единственият убит пингвин бе улучен с куршум.

Антарктика

Господин Форстер се възползува от първото настъпило безветрие и заедно с един спътник започна да прави опити да установи топлината на водата на по-големи дълбочини. Докато те в малката лодка били заети с това, падна толкова гъста мъгла, че те загубили от погледа си двата кораба. Нямали нито мачта, нито платно, само две гребла и без хранителни припаси се намирали в едно море, осеяно с ледени полета и айсберги. Известно време гребали насам-натам, но никой не чувал техните викове. И тогава решили да стоят неподвижни, тъй като поради спокойния въздух корабите не можели да бъдат отнесени много надалече. Накрая чули в далечината камбанен звън, който им се сторил като небесна музика, загребали натам и благополучно достигнали „Адвенчър“.

Към юг се простираха необятни и големи ледени полета и ние не можехме да направим нищо друго, освен да плуваме към тях. Често прекосявахме големи пространства с компактен лед и непрекъснато бяхме обградени от ледени острови във всевъзможни форми. След снега и градушката рядко следваше някой слънчев лъч. Вече достатъчно се бяхме опознали с ледените образувания, затова не ги вземахме за земя. Щом морето се поосвободеше, аз се отправях на юг, за да не занемарявам моята задача: откриването на Южната земя.

Сините буревестници, които се виждат навсякъде върху този безкраен океан, на тези ширини са особено многобройни. При спокойно време те покриват повърхността на водата на ята от по няколкостотин. Против студа са защитени не по-зле, отколкото пингвините. Перата им са разположени върху кожата по две, едно дебело и едно тънко и така образуват най-топлото възможно наметало. Чрез своите силни и дълги крила те са в състояние да летят много надалече и затова човек не трябва да се чуди, ако ги срещне на разстояние сто и петдесет мили от сушата. Ние решихме, че сме установили, че те се хранят най-вече с молюски, които при по-топло време се изкачват на повърхността.

Сегиз-тогиз тези птици малко се отклоняваха от нас, защото почти винаги бяхме обвити в гъста мъгла. Дъжд, град и сняг се сменяха един след друг, термометърът падна до точката на замръзването (по термометъра на Фаренхайт, по който тук се отчита температурата, точката на топенето на леда е при 32 градуса, а според термометъра на Целзий при 0 градуса) и отвсякъде бяхме заобиколени от безбройни ледени острови и айсберги. Нашият екипаж, който дотогава бе съвсем здрав, започна да боледува, вечната влага и студ, при които живеехме, не ни се отразяваха добре. Тогава дойде и първият болен от скорбут, когото напълно излекувахме с отвара от малц. Същото средство се прояви и при по-сетнешните заболявания и най-често лекуваше злото или поне водеше до подобрение.

Коледните празници прекарахме много добре, особено моряците при своя грог. Новата година започна със сняг и студени бури, които ни върнаха към запад. Когато времето се пооправи, аз наредих на екипажа да събира буци лед, да ги разбива и да ги хвърля в бъчви. По този начин си осигурихме вода за един месец. Тя бе напълно сладка и имаше по-добър вкус от тази, която бяхме взели от Кап.

Наистина е странно, но много от моите спътници твърдяха, че буците лед, като се стопят, ще спукат бъчвите. Не можах да ги убедя в противното, докато не внесох един съд с малки парченца лед в топлата каюта. Когато те се стопиха, водата заемаше по-малко място, отколкото преди това ледът.