Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (166) (Корабни дневници)

Не е вероятно Северозападният морски път да е тук

Лятото бързо приближаваше. Не знаехме докъде трябва да пътуваме край брега, а вече се бяхме убедили, че в тези ширини северноамериканският континент се простира много по-далеч на запад, отколкото това е указано в меродавните карти. Поради това се намалява възможността тук да съществува връзка с Худзоновия или Бафиновия залив.

До морето стигнахме не без нещастен случай. „Резолюшън“ заседна на един пясъчен праг и бе освободен от прилива едва след няколко часа. За да избегнем някакво истинско корабокрушение, ние плувахме много предпазливо и при югоизточен вятър се отдалечавахме от сушата, защото от опит знаехме, че след такъв вятър обикновено се спуска гъста мъгла. Много често имаше подобна мъгла, а често валеше такъв дъжд, че аз не мога да кажа много нещо за конфигурацията на брега и по-специално не мога да реша дали няколко или повечето от носовете, край които пътувахме, са на острови. Навсякъде от земята лъхаше неплодородие и тя бе покрита със сняг от върховете на планините почти до самия бряг. Тя е обитавана, защото тук-там виждах да се издигат стълбове дим.

Тогава попаднахме всред острови, повечето от които бяха високи, стръмни и извънредно неплодородни. Със своите скални групи, издадените напред носове и дълбоките си заливи те имаха живописен вид. По морето плуваха голямо количество дървета. На повечето от островите още имаше сняг, той напълно покриваше и тези части на материка, които се виждаха между тях. Най-значителният остров от групата носи името Кодиак и аз предполагам, че той спада към островите, които Беринг е нарекъл Шумагинови. Този архипелаг от малки острови е много голям и се простираше, додето ни стигаше погледът. (Кодиак или Кадиак не спада към Шумагиновите острови, които са разположени почти четиристотин километра по на запад. Не е сигурно дали Беринг е видял този остров, но едва през 1760 г. той е бил обявен за руско владение от Шелехов.)