Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (149) (Корабни дневници)

Туземци скриват нашите дезертьори

Преходът ни до Улиетеа на 2 ноември 1777 г. бе кратък и благополучен. Тук ни поздрави нашият стар приятел Орео, управител на острова, и през първата седмица не се случи нищо достойно за отбелязване. Но тогава с оръжието и багажа си дезертира един морски пехотинец и видяхме доста труд, докато го намерим. Той се извини с това, че две жени го били подмамили и аз не го наказах строго. Десет дни по-късно избягаха един мичман (най-нисш офицерски чин в английската марина) и един моряк от „Дисковъри“. Този път положението бе по-сериозно и имаше опасност на не малко наши хора да им се доще да останат на тези щастливи острови. Скоро се оказа, че туземците крият бегълците и ни заблуждават с фалшиви сведения. Както научихме, те им помогнали да избягат в Отаха (Таха). Оттам двамата се отправили за Борабора.

Прибягнах до едно средство, което трябваше да покаже на туземците, че не желая да си правят шеги с мен. Капитан Клерк покани на своя кораб семейството на Орео и ги задържа като пленници, а самият Орео, който бе на моя кораб и се смяташе за не по-малко заплашен, аз пуснах, след като му казах, че няма да види близките си, преди да ми предаде двамата бегълци.

Тогава той взе мерки да изпълни исканията ми и изпрати едно кану в Борабора. Преди то да успее да се върне, неговите хора направиха опит да освободят нашите пленници с репресии. Те искаха да нападнат мен и капитан Клерк и да ни откарат в едно отдалечено място. Смятаха, че с мен ще се справят най-лесно, тъй като всеки ден се къпех в близкия поток сам и без оръжие. Но от предпазливост аз се отказах от този навик и от замислите им срещу мен нищо не излезе. Въпреки предупрежденията ми капитан Клерк не промени своите обичаи и един следобед отиде на брега, придружен от господин Гоър. Известно време, след като той тръгна, чух, че е бил нападнат. Някакво момиче, което бе при един от офицерите, бе издало плана и всички смятаха, че деянието е вече извършено. Заповедите ми бяха бързо изпълнени: едно поделение слезе на сушата, а едно друго загреба край брега. Няколко изстрела от лодката спасиха двамата господа. Изведнъж тълпа въоръжени туземци се нахвърлиха върху тях, но като чули изстрелите, се върнали.

Орео почна да става неспокоен, защото от Борабора дълго нямаше известия и затова сам тръгна на път. Два дни по-късно той се върна и доведе двамата бегълци. През нощта, когато избягали, те стигнали Отаха, откъдето искали да отплуват до един друг остров. Безветрието ги възпрепятствувало да изпълнят плана си. Тогава те отишли в Борабора, а по-късно до малкия остров Тубай, където и били заловени. Тяхното завръщане сложи край на объркването, което бяха предизвикали. Ние, необезпокоявани, взехме вода и дърва за готвене и туземците пак ни донесоха свини и освен това зелени банани, които можеха да се запазят две до три седмици и заместваха хляба.