Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (146) (Корабни дневници)

Испанците посетили острова

Ние вече малко разбирахме езика, а освен това и Омай ни служеше за преводач. И затова ми е чудно, че макар да чухме за посещението на испански кораби, не можахме да научим нито кога са пристигнали, нито колко време са останали. Колкото по-често питахме за това, толкова повече се убеждавахме, че островитяните не са в състояние да уточнят датата на събитията, станали едва десет или двадесет месеца преди това. Вероятно тези кораби са дошли през 1774 г., наскоро след като заминах от Матави през март същата година. Те бяха оставили един бик, кози, свине, кучета и един овен. Овенът се намираше в Борабора, където бе откаран и бикът.

Корабите бяха оставили двама свещеника, един прислужник и още един мъж, когото островитяните наричаха Матима. Той вероятно разбирал езика им и с всички сили се мъчел да им втълпи, че неговата нация е много добра, а англичаните са много лоши. Освен това той разказал още, че по време на своето пътуване испанците ни били срещнали и потопили, едно известие, което сега бе убедително опровергано чрез присъствието ни. Оту открито изразяваше симпатиите си към нас и би бил напълно съгласен с трайно заселване на англичани. Колкото и лесна да би била за нас подобна стъпка, аз въпреки всичко се надявам, че това нещо никога няма да се осъществи. Различните ни посещения положително са донесли на жителите добро в някои отношения. Но можем да се опасяваме, че едно трайно заселване от обичайния вид на европейските постове всред чужди народности би им дало основание да се оплакват от това, че нашите кораби са ги открили.

(Следователно Кук ясно признава, че европейското колониално владичество, което е насочено само към ограбване на завзетите страни и потиснатите народи, не може да донесе никакво благоденствие за тези места. Той също така отхвърля удобната за колонизаторите теория, че ощастливяват завзетите страни, като казва, че „обичайният вид европейски постове“ биха дали на първобитните народи основание да се оплакват. Впрочем в никакъв случай не може да се каже, че тези възгледи на Кук са напълно последователни. Защото при други случаи, например в Австралия, той много настойчиво се застъпва тя да бъде колонизирана и изобщо — съгласно с това, което му било наредено — никога, когато открива нови земи, не забравя подробно да изследва възможностите за ограбването на страната, природните богатства и условията за живот за европейците.)

По молба на Оту аз се сбогувах с острова, като дадох седем оръдейни изстрела с истински снаряди. На борда имаше и таитянски мъже и жени. Омай стигна до Аймео преди нас и ни показа един отличен рейд. Той е най-добрият, който познавам на тези острови, и има предимството, че въпреки господствуващия вятър в него удобно може да се влиза и излиза. В залива се вливат различни потоци, а на брега растат дървета, от които могат да се получат превъзходни дърва за горене. И така, тук има както вода, така и дърва за горене, а дървата ни бяха добре дошли, тъй като на Матави се намираха само плодни дръвчета.

Джеймс Кук според една рисунка от Данче

Сър Джозеф Бенкс

Райнхолд и Георг Форстер

Пейзаж на Огнена земя

На брега на Таити

Горски път в Таити

Островитянин от Тонга приготовлява националното питие кава

Палмова горичка на един остров на Южното море

Насаждения с таро

Едва нашата котва падна и корабите ни се изпълниха с туземци. Водеше ги при нас само любопитството, защото те не ни предложиха стоки за размяна. Чак на другата сутрин дойдоха много канута, някои от които бяха от най-отдалечените части на острова и срещу брадви, пирони и мъниста ни продадоха няколко свине и значително количество хлебни плодове и кокосови орехи. На втория ден, 2 октомври 1777 г., ни посети върховният главатар на острова Махайне. Той се приближи до кораба много предпазливо и трябваше повторно да го поканим, преди да се качи на борда. Той знаеше, че сме приятели на хората от Таити и затова ни смяташе за свои врагове.

Този главатар, който с малък брой привърженици си бе извоювал известна независимост от Таити, бе на четиридесет-петдесет години. Главата му бе плешива, нещо, което в Южно море не се среща при хората на тази възраст. Затова носеше един вид тюрбан и, изглежда, се срамуваше, че няма коса.