Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (145) (Корабни дневници)

Масаж срещу ревматизъм

За сключване на мирния договор бе уредено религиозно благодарствено тържество, на което щях да присъствувам, ако от хълбоците до краката не бяха ме нападнали ревматични болки. Дванадесет жени ме отърваха от това страдание. Те се наредиха около мен и с две ръце мачкаха тялото ми от главата до краката, но главно на болните места. Те така силно мачкаха, че всичките ми кокали пукаха, а след четвъртчасово лекуване бях като премазан. Веднага почувствувах облекчение и след като привечер още веднъж ме намачкаха, прекарах една нощ без болки. На следния ден жените още два пъти повториха своя масаж, след като вече бях съвсем здрав. На Таити това лекуване се нарича роми и аз решително го предпочитам пред разтриванията и подобните средства на нашите лекари. То се прилага на всички Острови на приятелството и понякога се провежда от мъже, но най-често от жени.

Някои от моите офицери бяха присъствували на празненството за мира и ми съобщиха следното: било проведено на един морай, или гробище. Празненството започнало с това, че трима свещеници в продължение на един час чели кратки молитви, а между това подхващали оплаквателно пение, като първият държал в ръка бананово листо, вторият друго клонче, а третият — бананов цвят. Тогава се вдигнал Оту, заповядал да го препашат с маро, символ на кралското достойнство, и взел в ръка една шапка с червени пера.

Той застанал пред свещениците, които продължили своето пеене. Същите церемонии били повторени на едно друго място на морая. С това приключила първата част на тържеството.

След това събралите се отишли в една много просторна колиба и всички седнали при най-голям ред, какъвто, общо взето, е обичаят на Таити. Били държани различни речи ту от таитяните, ту от жителите на Аймео. Ораторите изказали съжаленията си за миналите недоразумения и обещали, че за в бъдеще ще поддържат мирни отношения. През време на тези речи станал един таитянин, на когото около хълбоците била завързана прашка и който носел на рамото си тежък камък. След като четвърт час обикалял в кръг и с напевен тон повтарял някакви думи, той хвърлил своя камък. Заедно с един бананов лист го занесли в морая, а накрая един свещеник се молил.

Преди да заминем, проверих какво е състоянието на животните, които оставих. Всичките бяха добре и ги гледаха както трябва. Две гъски и две патки мътеха, женският паун и пуйката още не бяха снесли яйца.

Омай пожела да дойде с нас до Аймео и оттам да отиде до Хуахайне. Колкото и глупаво да бе разпилял нещата си, все пак той накрая се сдоби с нещо, което щеше да му бъде от голяма полза. Това бе едно двойно, напълно снаряжено кану. Преди известно време аз му бях подарил различни знамена и знаменца и той всичките ги развя на кораба си. Сестра му, шуреят му и няколко познати още не го бяха ограбили напълно и затова искаха да го придружат. Забраних им да се показват в Хуахайне дотогава, докато аз съм в тези води, и те достатъчно добре ме познаваха, затова останаха в Таити.

Преди да заминем, на борда дойде Оту и ме помоли да предадем едно кану на Еари рахи но Бретане, на краля на Великобритания. Тъй като това кану много би ме затруднило, аз отклоних подаръка. Като човек, който има голямо желание да подари нещо и все едно, че го е направил, таитянският крал от своя страна също помоли за подаръци — червени пера, а освен това птици, от които те се получават, половин дузина пушки, боеприпаси и най-вече коне — и всичко това да бъде донесено със следващия кораб.