Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (144) (Корабни дневници)

Привиден морски бой

В залива имаше около шестдесет големи канута и всички те бяха снабдени с платформи за воините. По моя молба две лодки влязоха в привиден морски бой. Едната я командуваше Омай, а другата, на която се бях качил аз, самият Оту. Двете лодки тръгнаха една срещу друга с цялата бързина, която можеха да им придадат греблата, и отново се изтеглиха назад. През това време, за да си придадат смелост за борба, воините върху платформите размахваха оръжията си със заплашителни движения. Оту, стоеше до платформата и със знаци даваше заповеди за напредване или отдръпване. Бе необходим много голям опит и верен поглед, за да се издебне всеки благоприятен момент и да се избегне всичко, което би донесло изгода за противниците. След като канутата около дванадесет пъти бяха напредвали и се бяха връщали, двете застанаха едно до друго. След кратка битка бе прието, че всички воини в нашето кану са убити и Омай и екипажът му плени лодката. В същия миг Оту и нашите гребци се хвърлиха в морето, като че ли трябваше да се спасяват с плуване.

Както ни казаха, те по този начин водят всичките си морски боеве. Понякога две канута се закрепват едно за друго и се бият дотогава, докато всички воини от едното паднат. На нас подобна битка ни се струва страшна, но тези островитяни винаги трябва да бъдат готови за победа или смърт. Те не знаят що е пощада и ако запазят живота на някой пленник, то това става само за да го убият на другата сутрин по още по-жесток начин.

Цялата мощ и сила на тези острови се крепи върху флотата. Аз нито веднъж не чух за някоя по-голяма битка на суша. Големите боеве винаги стават в морето. След като двете страни уговорят времето и мястото на сражението, те прекарват последния ден и нощта преди битката всред празненства и веселби. Започват боя при изгрев-слънце. По правило цялата война се решава от нейния изход. Победените бързо побягват и този, който достигне родния бряг заедно с близките си, избягва в планините. Победителите, които в своята първа ярост не щадят нито старци, нито жени и деца, на следния ден се събират на морая, благодарят на божеството за спечелената победа и му принасят в жертва убитите воини и малкото пленници. Чак тогава се водят преговори, при което на победителя биват отстъпени определени местности, а при известни обстоятелства и цели острови.

Уговорено бе заедно с мен да отплува и подкреплението, което Оту щеше да закара в Аймео. Таитяните разчитаха, че моето присъствие ще бъде изгодно за тях даже и ако аз стоя настрана от битката. За ден на отплуването бе определен 22 септември; тогава пристигна новината, че главатарите, изпратени напред, за да се бият, са сключили мир или по-скоро примирие с тамошния вожд Махайне. Тъй като договорът бе неизгоден за Таити, срещу Оту възникна силно озлобление, защото смятаха, че за това е виновен самият той със своята колебливост. Тогава аз заплаших недоволните, че ще действувам срещу тях сериозно, ако видя, когато се върна, че Оту не притежава цялата си власт. Знаех, че това изявление ще защити Оту.