Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (142) (Корабни дневници)

Кокосово мляко вместо грог

Знаех, че от Таити и от съседните острови можем да си набавим много кокосови орехи, превъзходното мляко на които заменя всички изкуствени напитки. Затова по време на престоя ни тук исках да поспестя грог за екипажа, но сметнах, че е уместно да не действувам без съгласието на моряците. Събрах ги, обясних им целта на нашето пътуване и наблегнах на това, че лесно може да стане така, че пътуването да продължи по-дълго, отколкото е предвидено. Напомних им за възнагражденията, които парламентът е определил за откриването на северозападния морски път и за преминаването зад 89 градуса северна ширина. За да достигнем една от тези цели, продължих аз, крайно необходимо е да щадим запасите си. Напомних им за пречките и трудностите във високите ширини и за това, колко тежко ще бъде нашето положение, ако трябва на Полярния кръг да намаля дажбите. Тук, където може да се мине и без силни напитки, би било по-добре да се откажат от тях, за да имат тогава, когато ще бъдат необходими. Накрая моите хора единодушно и без нито за миг да се съвещават, приеха моето предложение. Също и екипажът на капитан Клерк доброволно се присъедини към това въздържание. От този ден нататък екипажът получаваше грог само в събота при последното хранене.

На 24 август 1777 г., за да ни поздрави, пристигна от обичайната си резиденция Опаре, кралят на целия остров Оту. Той ни посети на борда със семейството си. Канутата, които го следваха, бяха така натоварени с припаси от всички видове, че екипажите на двата кораба прекараха с тях цяла седмица. Всички роднини на Оту ми показаха подаръците, които са от тях. Аз направих на всекиго поотделно съответен подарък и именно това бе целта на посещението им. Кралят получи един хубав костюм, една шапка, украсена с галуни, сечива и червените пера и фуражки от Островите на приятелството, които тук толкова много се ценяха.

Омай даде на краля голям сноп червени пера и два или три лакътя златоткан плат. В началото му обърнаха малко внимание, като в случая може би играеше роля и завистта. Но накрая неговите богатства и тук оказаха въздействие. Аз употребих много усилия, за да затвърдя това благоприятно впечатление, защото исках да го оставя при Оту, за да го напътствува как се гледат домашните животни, които трябваше да оставя в Таити. За съжаление бедният Омай не следваше моите съвети и се държа така неразумно, че за кратко време загуби благоволението на Оту и на всички уважавани таитяни. Той поддържаше връзка само с ненадеждни хора, които гледаха как да го измамят и скоро би бил напълно ограбен, ако аз не се намесвах в негова полза.

Придружих Оту до Опаре и наредих да се оставят там всички животни, предназначени за Таити. Те бяха по една двойка пауни и пуйки, гъски, патки, овце, един бик с три крави, един жребец и една кобила. В Опаре имаше вече няколко кози, оставени от капитан Уолис, и един бик, донесен от испански мореплаватели и когото хората от Охайтепеха бяха докарали тук и искаха да го прехвърлят в Борабора. Аз никога не можах напълно да разбера как са се изхитрили да настанят в кану това животно, най-хубавото от този вид, което някога бях виждал.

Заповядах да се прекопае едно парче земя близо до нашето пристанище и да се засади със семена от плодни дръвчета и зарзават. В момента на пристигането ни пъпешите, бататите и ананасите кълняха и можехме да се надяваме, че ще се развият добре, ако хората от Таити не вземеха да унищожат от нетърпение растенията, както бе станало с една лозова пръчка на Охайтепеха. Там няколко островитяни искали да изядат първите гроздове, но ги намерили кисели и стъпкали растението, което давало само „отрова“. Корените бяха вече пуснали нови кълнове и Омай взе няколко мустачки, от които се надяваше след време да изстиска шира и да направи вино. Ние окастрихме лозовата пръчка и изкопахме близо до нея няколко рова. Надявахме се, че Омай ще може да научи таитяните, че трябва да оставят гроздето да узрее.

Между посетителите бе и един младеж, който бе придружил испанците до Лима. По външност и държане той не се различаваше от сънародниците си. Все пак си спомняше няколкото испански думи, които бе научил, но ги изговаряше зле. Той повтаряше колкото се може по-често: „Si, senor“ и когато минехме край него, никога не забравяше да стане и да оползотвори европейското си езиково богатство.

Срещнахме и нашия млад приятел Хедиди от Махайне, който през 1773/74 г. тръгна с нас от Улиетеа и посети Островите на приятелството, Нова Зеландия, Великденския остров и Маркизките острови. Той бе запомнил няколко откъслечни израза на английски и особено често повтаряше: „Yes, Sir, if you please, Sir“ Той от три месеца бе на Таити, където го бе довело или любопитството, или пък любовната страст, която играе голяма роля при всички жители на Дружествените острови. Изглежда, че всички туземци, които пътуват от остров на остров, нямат сериозна причина за това. Ние ясно видяхме, че Хедиди предпочита облеклото и начина на живот на своите съплеменници. Когато му дадох дрехи, той ги носи само няколко дни. Мисля даже, че и Омай, който като че ли се бе напълно преобразил, по-късно отново е облякъл дрехите, които се носят в неговата родина.