Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (119) (Корабни дневници)

Богата коледна трапеза

Пред маси, отрупани с пържени гъски и гъши пастет, коледният празник бе прекаран весело от моряците, даже твърде весело. Те два дни не изтрезняха и на 27 декември бяха още полупияни. През тези дни един морски пехотинец се лиши от живота си; в пияно състояние той се качи на парапета на палубата и падна в морето. Когато забелязаха, че липсва, вече бе твърде късно да го спасят. Това бе четвъртият и последен човек, когото загубихме по време на нашето пътуване.

В един малък храсталак бяхме открили няколко необитавани сиромашки колиби. Едва в края на престоя ни туземците ни посетиха в четири малки канута от дървесна кора.

Когато се качиха при нас на борда, те не проявиха никаква радост или поне любопитство. Спадат към същия народ, който някога бях срещнал в Съксес бей. Те са дребни и грозни и изглеждат полумъртви от глад. Мъжете нямаха никакво друго облекло, освен една тюленова кожа, жените носеха още и една престилка, голяма колкото длан, децата ходеха съвсем голи и винаги трепереха от студ даже и тогава, когато седяха край огъня, който гореше във всяка лодка на купчина пръст. Рождественското пристанище — нарекох го така, защото там ознаменувахме празника — може да се препоръча на всички кораби, които идват от Южно море или отиват натам. Те ще намерят там удобно за хвърляне на котва дъно, хладен, но здрав въздух, превъзходна вода за пиене, дърва за горене и храна от риба, за която споменах. Напуснахме го на 23 декември и заобиколихме нос Хорн.

Поех курс към протока льо Мер и на следващата сутрин стигнах до една точка, която лежеше точно срещу мястото, където бяхме хвърлили котва при предишното си пътуване. Във водата около нас играеха около тридесет големи кита и извънредно много тюлени.

Тъй като мазнината на тюлените може да се използува като рибена мас, аз потърсих удобно пристанище, за да убия известен брой от тези животни. Намерих такова на Стейтън-Ленд и го нарекох Новогодишно пристанище, тъй като там влязохме на 31 декември. Не би могло да има по-благоприятно място, защото всички скали наоколо бяха покрити с тюлени, много от които поради рунтавите си гриви можеха да претендират за името морски лъвове много повече от животните с гладък косъм, които лорд Енсън (Джордж Енсън, 1679 до 1762, английски адмирал, който заобиколил нос Хорн и обиколил Южно море 1740–1744) бе кръстил така на остров Хуан Фернандес. Един залив, заобиколен от високи отвесни скали, бе нашият резерват. Тези тюлени изглеждат по-свирепи, отколкото са в действителност. Щом проехтя първият пушечен изстрел и те се хвърлиха във водата, с изключение на най-големите, бягството на които се затрудняваше от тяхната недодяланост. Те тежаха между 1200 и 1500 фунта, а само вътрешностите и сланината — 550 фунта. Нашите моряци бързо приключиха с тях, като убиха животните с удари на тояги.