Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (115) (Корабни дневници)

Вземат ни за човекоядци

Късно вечерта той слязъл на острова. Жителите спадали към едно и също племе като каледонците, но били по-оживени и приказливи. Те показали на нашите хора един извор и разменили оръжия и риба срещу железни сечива. Изведнъж един говежди кокал с малко солено месо на него, който наш моряк извадил от торбата си с провизии, сложил край на приятелското събеседване. Щом островитяните видели кокала, веднага започнали сериозно и бързо да разговарят помежду си. Те даже се отдръпнали от огъня и със знаци дали да се разбере, че смятат нашите хора за човекоядци. Лейтенант Пикерсгил се опитал да разясни смешното недоразумение, но езиковите му познания били твърде оскъдни, за да може да убеди хора, които никога не били виждали някакво по-голямо животно.

Въпреки все още продължаващата ни слабост, на другия ден ние отново тръгнахме из страната. Мързелът на жителите, за който вече говорих, не се отнася до всички, които я населяват. Един път видяхме насаждение със значителни размери, което бе добре гледано. Редици от бананови дървета се сменяха с полета, засадени с диоскорея и таро, с питомна захарна тръстика и други растения. Между полетата бяха прокарани прави пътеки и всичко бе в най-добър ред. Значи и тук има прилежни и работливи хора.

Това, че страната не е достатъчно обработена, не в последна сметка се дължи на липсата на сечива. За полски работи служат два уреда. Единият е дървена мотика с дълга, извита накриво и остра топоришка, другият — дърво с тъпа кука, която има на края си цепка, а в нея с помощта на въже, изплетено от дървесна кора, е закрепен един черен камък.

Веднъж е бил видян мъж, който имал съвсем руса коса и необикновено бяла кожа, покрита на лицето с петна. При този мъж не се забелязвали признаци на слабост или пък на недостатъци в зрителните органи. Такива албиноси бяхме виждали също на Таити и на Островите на приятелството. (Албинос — човек или животно, тялото на което е лишено от пигмент.)

При едно от моите последни посещения на сушата аз подарих на един уважаван мъж чифт свини за разплод. Опитах се да му дам да разбере, че от тези животни трябва да отгледа малки, за да се сдобие островът с един нов хранителен продукт, не само вкусен, но и полезен. Когато видя тези непознати същества, първата му реакция бе учудване, след това той изрази страх и отвращение и ни помоли да вземем обратно подаръка си. Все пак успяхме да го убедим да задържи животните.