Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Journals of captain James Cook, 1768–1775 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Стефан Хайтов, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Експедиции
- Море
- Морска тематика
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света
Преводач: Стехан Хантов
Година на превод: 1969
Език, от който е преведено: немски
Издател: Държавно издателство — Варна
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1970
Печатница: ДПК „Странджата“, Варна
Излязла от печат: 25.I.1970 г.
Редактор: Петър Алипиев
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова
Художник: Иван Кьосев
Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908
История
- —Добавяне
Отстъплението ни бе знак за нападение
Аз и тук разпределих няколко дреболии и особено богато дарих един мъж, който, изглежда, се ползуваше с голям авторитет всред останалите. Разбрани бяха моите знаци, че се нуждая от вода и храна. Донесоха ни една куха бамбукова тръстика, пълна с вода, няколко кокосови ореха и корен диоскорея. Изглежда, водата бе наблизо, но на моите хора не им позволиха да потърсят извора. Тъй като туземците ставаха все повече, аз сметнах, че е за препоръчване да отплувам. Нашето отстъпление даде сигнал за всеобщо нападение. Туземец изтръгна от ръцете на един моряк греблото, неколцина други се опитаха да вземат дъската, по която трябваше да се изкачим в първата лодка. Като че ли заповедта за нападение бе дадена от мъжа, когото бях дарил най-богато, и затова исках да стрелям в него, но пушката ми направи засечка. Тогава лодките бяха засипани със стрели и метателни копия и един от моите моряци бе ранен в лицето. Аз изкомандувах на целия екипаж да стреля. Мина доста време, преди да гръмне първата пушка, но накрая с два изстрела ни се удаде да улучим двамата най-близки нападатели. Останалите се отдръпнаха само на няколко крачки и подновиха нападението с камъни и стрели. Нашата втора лодка също стреля и няколкото пушки, които наистина гръмнаха, увеличиха броя на ранените. Тогава се намеси и голямото оръдие на кораба и едва сега туземците побягнаха. (Във връзка с тези засечки на пушките и алчността на доставчиците Форстер твърде критично отбелязва: Независимо от това, че в Англия има най-хубав кремък и че за доставянето му правителството изразходва значителни суми, войските се снабдяват с най-лошите кремъци на света. Просто е нечувано как тук доставчиците се опитват да натрупат богатства за сметка на обществото. По мое мнение обаче трябва, ако не във всички случаи, то поне при такъв артикул да се упражнява по-строг контрол, защото едно такова безгрижие може да костува живота на много хиляди поданици, а даже понякога да реши щастливия или нещастен изход на едно сражение. Чужденци, които са присъствували на военни учения както в Англия, така и в други страни, многократно са отбелязвали, че когато една рота английски войници стреля няколко пъти по време на парад, поне шест редника трябва да отидат зад огневата линия и да си изчистят пушките. Причината за тази срамна за един войник грешка не е в затворите, а само в лошите кремъци за пушка. В това отношение всички чужди войски са снабдени по-добре, отколкото английските.)
Това измамническо нападение ме накара да се откажа да сляза на брега. Сега се отправихме на юг към един друг остров, който видяхме на двадесет и осми. През нощта минахме край нисък, обрасъл с кокосови палми остров, който вероятно бе коралов риф. Островът, към който отивахме, все по-ясно се очертаваше. На него имаше висока планинска верига с по-ниски възвишения пред нея. Югоизточният и най-нисък от тези хълмове бе действуващ вулкан. Един след друг, придружени от подобен на гръмове шум, от кратера бързо се издигаха стълбове дим, който горе се разстилаше като короната на дърво, ту бял, ту червен.
Източно от вулкана имаше едно пристанище, в което влязох. Този басейн бе кръгъл и малък, удобен и също така сигурен, ако се избегнеше една подводна скала, която се намира при тесния вход. Пред нас лежеше хубава, залесена низина, която край морето граничеше с широка брегова ивица, покрита с черен пясък, а в далечината стигаше до леко издигащи се хълмове.