Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (106) (Корабни дневници)

В един залив на Новите Хебриди

Новите Хебриди са високи, много гористи острови. Бугенвил е назовал няколко от тези острови: например Аврора (Маиво) и Остров на прокажените. При неблагоприятни атмосферни условия лавирахме между тях на осемнадесети и деветнадесети юли. Времето все още бе бурно. Но брегът до известна степен ни пазеше. Брегът на Острова на прокажените се изкачва стръмно нагоре и морето е толкова дълбоко, че на сто и двадесет фадена не открихме дъно. От високия бряг във вид на пенещи се водопади стремглаво се спускат няколко немаловажни реки. На североизток островът е равен и е покрит с гъста гора. За първи път горе по планините видяхме кокосови палми, каквито дотогава бяхме наблюдавали само по бреговете. Остров Аврора се състои от дълга, тясна планина, а непосредствено до нея се намира красива крайбрежна ивица. В неговите прекрасни зелени гори има много буйно растящи лиани, които като гирлянди се проточват от дърво към дърво. Островът Света Троица на Бугенвил лежи още по̀ на юг.

Когато отидохме по на югозапад, започнаха да се показват все нови и нови острови. Под облаците, които забулваха върховете на един от тях, ясно се различаваха гъсти колони дим. Когато дойдохме по-близо, стана съвсем ясно, че във вътрешността има вулкан, който изпуска във въздуха тази бяла пара.

Край един от най-западните острови спряхме в тесен залив, който се вдава дълбоко навътре в сушата и е наполовина затворен от коралов риф. Въпреки че туземците бяха въоръжени с лъкове и стрели, а отчасти и с копия, те ни махаха със зелени клонки и непрекъснато викаха: „Томар.“ Когато понаучихме техния език, който съществено се различава от диалектите на островите на Южно море, ние узнахме, че това възклицание означава — приятел. Те дойдоха до нашия кораб и в замяна на таитянските изделия, които им спуснахме, ни подадоха два вида стрели — с острия от дърво и кости. Това, че не разбирахме дума от техния език, не им пречеше непрекъснато да ни говорят. Преди полунощ те още един път дойдоха до кораба и до сутринта ги слушахме как пеят и бият с барабани.

Този народ се различава от другите островитяни на Южно море не само по език, но и по телосложение. Мъжете не са едри, но много стройни, обаче им липсва съразмерност. В сравнение с останалата част на тялото ръцете и краката са твърде дълги и извънредно мършави. Цветът на кожата клони към червено-кафяво. Черната им коса е вълниста и къдрава. С плоските широки носове и с изпъкналите скули чертите на лицето им почти приличат на тези на африканските народи. Ниското чело е така вгънато, че ние предположихме, че при новородените деца нарочно го оформят по този начин. Повечето бяха съвсем голи, ако не се смята едно въже около корема. Това въже е широко приблизително един пръст и се стяга над пъпа така силно, че в тялото се появява дълбока резка и то напомня за гигантска мравка.

На следната утрин няколко туземци безстрашно се качиха на кораба, обикаляха навсякъде и сръчно като маймуни се качваха по марсовете. Подарих им медали, панделки, пирони и парчета червено платно. Най-голямо удоволствие им направиха няколкото малки огледала, които им дадох, и те непрекъснато наблюдаваха лицата си в тях. Скоро станаха толкова много, че корабът бе съвсем претъпкан и не можехме да пускаме никого повече. Един от тези, на които отказахме, се почувствува обиден и с лъка си се прицели в моряка, който го бе отблъснал. Когато и аз се прицелих в него, той ме взе на мушката си и с това ме принуди да изстрелям в него заредената със сачми пушка. Няколко от сачмите го улучиха, но това не го обезкуражи и той даже предпазливо остави настрана своята стрела, която имаше само дървен връх, и извади една друга, която, изглежда, беше отровна. Едва един нов изстрел със сачми, който го улучи право в лицето, го обърна в бягство. Корабът за миг се изпразни от туземци; те скачаха от всички люкове, а един, който седеше горе на марса, слезе долу с неописуема скорост. За да засиля ужаса им, аз заповядах да изстрелят едно оръдие така, че снарядът да прелети над главите им. Гърмът от изстрела и свистящият снаряд ускориха бягството им. Тези, които бяха най-близо, скачаха от лодките в морето; а всички при най-голяма бъркотия избягаха на брега. Скоро ние чухме тревожното биене на барабаните им и видяхме, че се събраха на групи, като че ли провеждаха военен съвет.

След няколко часа добрите отношения бяха възстановени. Те пак дойдоха при нас с лодките си, посрещнаха ни на острова без недоверие, подариха ми една млада свиня и сочеха на моите хора дървета за сечене. Сега видяхме и няколко от техните жени, грозни създания, дребни на ръст и с най-неприятната външност, каквато ни се бе случвало да видим в Южно море. Някои, за които предположихме, че са омъжени, носеха престилки, които падаха до коленете им, други се задоволяваха със сноп слама, който закрепваха с въже, вързано около корема им. Те изглеждаха още по-грозни, понеже поръсваха косите си с един жълт прах и по същия начин боядисваха цялото си тяло или поне лицето си. Други накити те не носеха; обиците, гривните и герданите бяха привилегия за мъжете, които се отнасяха с жените си като с робини и ги караха да вършат най-тежката работа.

За интелигентността на туземците говори не само леснотата, с която схващаха нашите знаци и жестове, но и това, че се научиха да разбират много думи от нашия език. В техния език има един особен звук, който се изговаря с устни и прилича на „бррр“. Ако искат да изразят учудването си, те съскат като гъски. Че са сръчни, може да се види само по техните оръжия. Както лъковете и стрелите, така също и копията и боздуганите са изработени много внимателно. Стрелите си държат в кръгли, изплетени от листа, паласки.