Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (98) (Корабни дневници)

Военната флота на Таити е готова

Една сутрин, когато плувахме към брега, бяхме изненадани от зрелище, което никой от нас не предполагаше, че ще види в Южното море. Край брега имаше голяма флота с много екипаж и бреговата ивица гъмжеше от хора. Преброихме не по-малко от сто и шестдесет големи двойни военни канута, всички дълги от петдесет до деветдесет фута, и освен това още сто и седемдесет по-малки. Чрез напречни и надлъжни пръти, които придават на плавателните съдове устойчивост и ги свързват един с друг, се получават междинни пространства и във всяко от тях седи по един гребец. За воините е предназначена платформата.

Плавателните съдове бяха в пълна бойна украса. Стълбовете на подобната на човка кърмова палуба бяха намазани с червена боя и украсени с черни снопчета пера. Всяка лодка имаше бял вимпел, а на някои, които принадлежаха на командирите на различните поделения, бяха вдигнати раирани флагове с червени гюлета. Още повече се бяха издокарали воините. Облеклото им се състоеше от три големи къса плат с една дупка в средата — за главата. Най-долното парче бе бяло, средното червено, а най-горното и най-късото — кафяво. Над тези дрехи те носеха плетени ризници, на които перата и зъбите от акула придаваха гиздав вид. Неколцина имаха на главата шлемове със странна форма. Освен това командирите бяха украсени с дълги закръглени шлейфове от жълти и зелени пера, които висяха на гърба.

Всички военни канута бяха наредени край брега в съвсем права линия. Зад тях чакаха по-малките канута, определени отчасти за нощуване на командирите, отчасти за подвоз на хранителни припаси. В някои имаше бананови листа и в тях щяха да бъдат полагани убитите. Във всички военни канута на платформата бяха сложени големи вързопи копия и дълги геги, а във всяко имаше купчина от тежки камъни.

Командирът на флотата Тохах бе шестдесетгодишен едър и пъргав мъж с благородно и любезно държане. Когато ни посети заедно с краля, неговото държане показа, че разбира от моряшкия занаят. Той разгледа много внимателно всички части на кораба, а особено мачтите и въжетата и с разумни въпроси се осведоми за ползата и целта на всяко нещо. От своя страна кралят се забавляваше да обяснява на своя адмирал нашите навици. Той му показа как трябва да слага сол на месото и да пие вода. Пред всички други питиета Тохах предпочете ракията и я нарече английска вода. Нашата кухня хареса и на двамата.

При това посещение узнахме целта на тази силна флота. Остров Аймео се бе разбунтувал и трябваше да бъде подчинен. На шега обещах на краля и на адмирала, че ще ги придружа и ще ги подпомогна с моите оръдия. След като се посъветваха помежду си, те заявиха, че не могат да приемат нашето предложение, защото щели да нападнат Аймео едва пет дни след нашето заминаване. Смятам, че това не е истинската причина, а защото не желаеха да дължат победата си на нас. Жителите на Аймео щяха да припишат поражението си на нашите оръдия и от това щеше да пострада доброто име на Таити.

Тохах заповяда на флотата си да направи пред нас учение. Една след друга лодките излязоха с гребане през тесния отвор на рифа и от другата страна веднага всички образуваха обща плътна линия. Гребяха така равномерно, като че ли едно-единствено гребло движеше всички тези плавателни съдове. Един командир, който стоеше на средното кану зад определената за военните площадка, даваше на гребците сигнали с клон от дърво. Беше ни показано също така как се отбраняват от метателно копие. Те опират своето копие на земята, така че то образува с тялото ъгъл от 25 до 30 градуса. Ако долети някое копие, движат оръжието си надясно или наляво и отклоняват изстрела.