Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (94) (Корабни дневници)

Прилики с Таити

Маркизките острови напомнят Дружествените острови, само дето липсват кораловите рифове, на които последните дължат сигурните си пристанища, както и хубавите равнини. На Маркизките острови има същите плодове и корени, както и на Таити, като се изключи таитянската ябълка с вкус на ананас. Плодът на хлебното дърво тук е много по-голям и толкова сладък, че едвам можахме да го ядем. Той е най-главното средство за прехрана на туземците и се яде понякога ферментирал, понякога пресен, но в такива случаи винаги е печен. Никога не видяхме жителите да ядат месо, въпреки че имат кокошки и свине. Тяхното питие е водата, защото кокосовата палма е твърде рядка, за да може да си доставят много мляко. Тъй като имат корени от пипер, вероятно не им е непознато опиващото питие.

Танците, лодките, платната и греблата, облеклото, обичаите, езикът на жителите са сходни с таитянските, също както и чертите на лицето и цвета на кожата, ако в случая с цвета се вземат за сравнение по-долните съсловия. На местен език Санта Кристина се нарича Вайтаху (Тауата), Доминика — Шиваоа (Хиваоа), Сан Педро — Анатейо. При името Шиваоа ни направи впечатление една особеност — в списъка от острови, който Тупиа и различни жители на Дружествените острови бяха съставили за мен, се среща един остров Шивароа. Тъй като островитяните от Маркизите не могат да изговарят буксата „р“ Шивароа и Шиваоа е едно и също име.

Когато испанците открили Маркизите, те установили, че жителите са приветливи, добродушни и миролюбиви хора. Ние бяхме посрещнати от тях със същата приветливост. Те се приближаваха към нас със символи на мир, доставяха ни хранителни припаси и ни най-малко не проявиха злопаметство, когато причинихме смъртта на един от техните другари, като непосредствено след това ни пуснаха в жилищата си. От друга страна, не искам да премълчавам, че кражбите започнаха отново веднага след като бе преминал първият ужас.