Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (92) (Корабни дневници)

Следи от стара култура

В много отношения жителите на Великденския остров напомнят новозеландците или жителите на Таити. Жълто-кафявият им цвят е подобен на този за новозеландците, а татуировката, дрехите от кората на черницата, предпочитанието им към червената боя, формата и украсата на гегите, начинът на приготовление на яденетата ни навеждат на мисълта за Таити. Езикът отчасти се доближава до новозеландския, особено по гърлените звуци и твърдото произношение, но и в други отношения има много общи черти с таитянския.

По всичко можем да съдим, че Великденският остров по-рано е бил по-плодороден и е имал по-голямо население. На някои планини видяхме следи от стари насаждения, които потвърждават моя възглед. Други признаци още по-ясно говорят за едно предишно време на разцвет. Тук спадат малки дървени, красиво изработени човешки фигури, които са за предпочитание пред тези от Таити, и особено една женска ръка, дърворезба в естествена големина, пръстът на която е извит нагоре така, както го държат таитянските танцьорки. Ноктите бяха дълги (те стърчаха почти един инч над върховете на пръстите), така както тук нямаха навик да ги носят. Човешките фигури и ръката бяха направени от едно дърво, което вече не се среща в Таити.

Изработката на по-малките дървени фигури бе по-изящна, отколкото на големите статуи. Но и огромните фигури едва ли можеха да бъдат творение на сегашното поколение. При жителите не видяхме нито някакво сечиво, което би могло да се употреби при скулптурна работа, нито нови каменни късове или някоя незавършена статуя. Как можеха тези хора, които едва смогваха да задоволят своите собствени нужди, да мислят за направата на такива големи статуи, които изискват усилията на целия народ? В никакъв случай не може да се каже, че на техния крал, с когото се запознахме, бе оказвано особено уважение. Не е за вярване, че такъв един мъж, на когото приживе се отдава толкова малко значение, след смъртта си ще бъде почетен с такъв разход на сили. Някои причини може би са довели острова до сегашното му състояние. Да посочим само една: островът е вулканичен и вероятно дължи своя произход на дейността на подземния огън. Едно ново вулканично избухване може би е унищожило предишната по-висока култура до няколко случайно запазени останки.

Жителите ни окрадоха при няколко случая. Те не уважаваха собствеността даже и помежду си, когато искаха да ни предложат предмети за размяна. Веднъж видяхме как много, хора, стари и млади, бързо копаеха грудките в едно поле, засадено със сладки картофи, и ни ги продаваха. Тази търговия бе продължила няколко часа, когато дойде един друг и разгони останалите. Той бе истинският собственик, а другите го бяха окрали.

Единственият търговски артикул, от който имаше на пазара в по-големи количества, бяха сладките картофи. Даже и тях получихме само в малки количества, които стигнаха за няколко обеда на екипажа. Имаше толкова малко банани, диоскорея и захарна тръстика, че търговията едва си струваше труда. В замяна на това относно качеството нямаше какво повече да се желае, слънцето бе направило сока съвсем сладък. Бяха ни продадени не повече от петдесет кокошки. Не можахме дори да си набавим достатъчно вода.

На острова има три кладенеца: на първия водата бе сладка, но мътна; на втория бе негодна за пиене; на третия — миришеше и имаше дъх на сяра. С най-добрата вода се снабдихме през време на един дъжд с помощта на нашите платна.

Малкото прясна храна, която ни достави Великденският остров, все пак подействува благотворно, а престоят на суша, който, изглежда, е извънредно препоръчителен за оздравяването, също направи своето. Колко малко основания имахме, за да се радваме, се разбра, когато отново бяхме в открито море и времето стана горещо. Сега се появиха възпаления на жлъчката, а моето собствено страдание се разгоря още по-силно. По лицата на всички, които бяха пребродили Великденския остров заедно с мен, от горещината се появиха мехури и колкото повече се лющеше кожата им, те по-силно страдаха.

Постоянен силен източен вятър подпомагаше нашето пътуване. Ако не откриех скоро земя, исках да се отправя към Маркизките острови. Тази група е била открита през 1595 г. от дон Алваро Менданя де Неира (испански мореплавател в Южно море (1541–1595), който между другото открил Маркизките острови, които назовал на маркиз де Мендоса). Имахме на борда пътните описания на Менданя, за автор на които се смята Квирос, и ги проучвахме много грижливо. В тях местонахождението на островите е дадено така неточно, че що се касае до отдалечеността им от перуанския бряг може да се даде пълен простор на въображението. Пет дни един след друг плувахме в различни места, където нашите по-нови географи бяха напъхали Маркизките острови. Не малко се шегувахме, когато мнимите острови отново и отново се оказваха, че са от вода.

Времето бе ясно, а морето съвсем синьо. Една вечер по облаците и небето започнаха да се преплитат различни зелени цветове. Три дена по-късно, на 6 април, видяхме малък висок остров, който, колкото повече се приближавахме към него, толкова повече се обвиваше в мъгла. Нарекох го остров Хуудз, по името на младежа, който пръв го съгледа. Той спада към Маркизките острови, но както се вижда от пътните описания на Меиданя, той не го е забелязал.