Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Journals of captain James Cook, 1768–1775 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Стефан Хайтов, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Експедиции
- Море
- Морска тематика
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света
Преводач: Стехан Хантов
Година на превод: 1969
Език, от който е преведено: немски
Издател: Държавно издателство — Варна
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1970
Печатница: ДПК „Странджата“, Варна
Излязла от печат: 25.I.1970 г.
Редактор: Петър Алипиев
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова
Художник: Иван Кьосев
Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908
История
- —Добавяне
Посещение на един морай
Най-интересното нещо, което видяхме при нашата обиколка, бе мораят или гробницата на Оберера и на нейния съпруг Оамо. Тромава постройка, която се издигаше стъпалообразно във формата на пирамида. Ние преброихме единадесет стъпала, всяко от които бе високо четири фута, така че цялото се издигаше четиридесет и четири фута. Всяко стъпало бе покрито с пласт бели, грижливо излъскани корали. Останалото — тъй като във вътрешността нямаше кухо помещение — се състоеше от кръгли камъчета, които, ако се съди по правилната им форма, бяха обработени. Четириъгълни дялани камъни, дълги почти пет фута и две трети от фута широки, образуваха основата. Сградата бе толкова здрава и добре конструирана, че и най-прилежният европейски майстор не би следвало да се срамува от нея. Трябва да е струвало безкраен труд да се дялкат скални парчета и корали с каменни брадви. Излъскването за тях е било много по-лесно, защото от брега може да се достави много твърд коралов пясък. Около пирамидата се простираше голям двор, обграден със стена и павиран с големи каменни плочи, в който имаше платформи, високи седем фута, които бяха поставени на дървени колони. Тези евата, както е таитянското им название, изглежда, са олтари, на които се пренасят жертви на боговете. По-късно видяхме върху тях да лежат цели свини и един път преброихме повече от петдесет черепа на тези животни.
При един друг морай видяхме малка, грубо изработена фигура от камък, единственото доказателство за ваятелско изкуство, с което се срещнахме на острова. Туземците, изглежда, много ценяха тази фигура, защото бяха прострели върху нея една рогозка, за да я пазят от лошото време.
Никой, който се е простил с този свят, никога не се предава на земята. По-низшата класа поставя мъртъвците си върху скели, които се опират на колове. До всекиго се поставят ястия, които обаче, изглежда, не са храна за пътуването до другия свят, а жертва за боговете. След като се върнахме от нашата обиколка, господин Бенкс реши да тръгне нагоре по реката, която се вливаше в залива, където беше нашето пристанище. По протежение на миля и половина той навсякъде виждал колиби, след това постройките свършили. Когато пътят е лош, не е лесно да се определят разстояния, но господин Бенкс мисли, че е изминал още миля и половина, преди да стигне планините.