Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. —Добавяне

Нарекох ги Острови на приятелството

В сравнение с Еуа Тонгатабу е по-нисък, защото, доколкото можахме да заключим без измервания, на най-високото място земята се издига само двадесет фута над морето. Ние слязохме от северната страна, там, където Абел Тасман е хвърлил котва, и близо до няколко малки острова, които са свързани с Тонгатабу чрез коралов риф. Островът е по-голям от Еуа и също така грижливо обработен. Жителите веднага ни посрещнаха с много неща: рогозки, мрежи, домакински съдове, оръжия и украшения, но аз строго бях забранил на моите хора да купуват каквото и да било. Моето предположение, че туземците сега ще донесат продукти, се сбъдна: на другата сутрин получихме цели лодки с кокошки и плодове.

При този приятелски прием ние без колебание се отправихме към вътрешността на острова. Един от пътищата ни доведе до прелестна горичка, в средата на която се издигаше огромна казуарина, покрита с множество черни животни. Отдалече ги помислихме за гарги, но когато се приближихме, видяхме, че са прилепи от рода на вампирите. Ние застреляхме няколко, които от края на едното до края на другото крило имаха три до четири фута.

При следващата ни разходка до източния бряг на острова открихме отвесна коралова скала, която на някои места е подмита от вълните и е надвиснала над морето. Тъй като тези скали възникват само под водата, тук или дъното се е издигнало, или пък морето постепенно се е оттеглило. При изследване на морските охлюви господин Форстер бил изненадан от прииждащия прилив и едва намерил едно място, където можал да се качи на скалата.

На връщане срещнахме много островитяни, които вървяха край брега, натоварени с хранителни припаси. Хората бяха така усърдни при тая търговия, че вечер не се връщаха в жилищата си, а палеха огньове под дърветата, за да пренощуват близо до брега.

Всяка стока си имаше цена; за един пирон получавахме някоя от изключително хубавите кокошки, за малък пирон — банани, кокосови орехи и други подобни. След като обилно се бяхме снабдили с тия продукти, със свине, гълъби и питомни папагали, купихме накити и други подобни. За Хедиди на целия остров нямаше нищо друго по-ценно, отколкото престилките от кокосови влакна, които бяха украсени с червени пера. Той ни увери, че за една малка такава престилка на неговия остров ще му дадат най-голямата свиня. За нас бе по-интересен един голям плосък щит, бял като слонова кост и добре изгладен. Той, изглежда, бе направен от кост на кит и имаше диаметър осемнадесет инча.

Има различни видове лодки, единият вид е пригоден за гребане, другият за платна. Платноходките са много по-големи и на тях има платформи, каквито бяхме видели при първото си пътуване и на която се бият воините. Те се състоят от две свързани едно с друго канута и могат да поберат до сто и петдесет души. Триъгълните платна са направени от рогозки, в които има вплетени изображения на костенурки и други фигури.

1921_kosh_za_zmiorki.pngЗа туземното население риболовът е важен източник за прехрана. Туземци с кош за лов на змиорки, направен от дървесна кора.
1923_proliv_nz.pngЕдин пролив в Южния остров на Нова Зеландия
1922_kultovo_izobrazhenie.pngКултово изображение, използвано при заклинания за плодородие
1924_geizeri_nz.pngНова Зеландия: гейзери
1926_ostrov_kauan.pngОстров Кауаи: водопад във вътрешността на острова
1925_ostrov_oahu.pngОстров Оаху, крайбрежен пейзаж
1928_momiche_maori.pngЕдно момиче маори
1927_defile_nz.pngДефиле в Нова Зеландия
1929_velikdenski_ostrovi.pngЕдна от тайнствените каменни фигури на Великденския остров

Изглежда, кражбата не предизвикваше у хората угризения на съвестта. Първото нещо, което ни откраднаха, бе едно яке. Въпреки че стреляха върху крадеца и при това няколко негови съплеменници бяха ранени, няколко часа след това друг един се промъкна в каютата и задигна меч, линийка и няколко математически книги, значи, отчасти неща, които за него нямаха никаква стойност. Преследваха го и той трябваше да изпусне плячката си в морето, където бе уловена от една от нашите лодки. Самият той се отклони от преследването със забележителна сръчност. Често се потапяше и даже заплува под една от нашите лодки, на която надигна кърмата.

Измъкнаха го на борда на лодката с канджа, която проникна в месото му, но той отново се хвърли във водата и така, както бе тежко ранен, достигна до брега.

Дотогава смятахме, че най-знатен е един мъж на име Атага. Сега се запознахме с един гурелив старец, пред когото другият изпитваше такова страхопочитание, че съвсем нищо не ядеше. Но и този старец не бе с най-висок ранг, както научихме след един обед на сушата. Видяхме там един мъж на средна възраст, за когото нашите моряци ни разправяха, че всички туземци, които го срещали, се хвърляли на земята пред него и му целували краката. Това бе кралят. Надали би могло да има по-равнодушен и ограничен човек от този монарх. Той тъпоумно взе моите подаръци и му бе необходимо много време, преди да сложи една риза на главата си, която там си и остана. Седеше на земята всред кръг от хора.

Близо до него бе седнал един свещеник, когото вече бяхме виждали. Другите подаваха на краля подаръците, които бяха получили от нас. Той задържаше всичко за себе си. Няколко слуги му поднасяха от алкохолната пиперена напитка в чаши от бананови листа, които събираха около половин шише. Той пи от нея толкова, че съвсем се напи. По възпалените му очи, мършавото му тяло и обривът по кожата му ние познахме, че той всяка вечер правеше така. Дъщерите му бяха много стройни и с по-светъл цвят на кожата, отколкото останалите жени.

Нараняванията, които те понесоха като последица от кражбите, с нищо не промениха приятелското отношение на туземците. Шоутен, льо Мер и Тасман са направили еднакви наблюдения при всички жители на островите, разположени тук и още по̀ на изток. Това ме накара да наименувам групата Острови на приятелството. След Шоутен, Тасман и льо Мер тези острови са били посетени още от Уолис и Бугенвил. (Корнелиз Шоутен и Якоб льо Мер са двама холандски мореплаватели, които през 1615–1617 г. взели участие в една експедиция до Южните морета с корабите „Есендрагт“ и „Хоорн“, които били изпратени да търсят Южната страна. Те между другото открили наречения на името на льо Мер пролив между островите Естадос и Огнена земя, както и няколко острови от групата Тонга.) Ние намерихме, че описанието, дадено от Абел Тасман на Амстердам е подходящо и след сто и тридесет години и даже видяхме един спомен от неговото посещение: малък, почти разяден от ръждата пирон, грижливо поставен в дръжка и използуван вероятно за свредел.

Докато на планините на Таити и останалите Дружествени острови има обширни гори, тук има само плодни дръвчета. Никъде не се намира течаща вода. Жителите трябва да се задоволяват с дъждовната вода, която се събира из дупките. Кораловата скала, от която е образуван грундът, е покрита с тънък слой земя; затова за обработването на страната е необходим много повече труд, отколкото в Таити.

Колкото и да е малък островът, на него има различни нови видове растения, от които най-силно впечатление ни направи едно дърво с горчива, подобна на хининова кора обвивка.