Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (83) (Корабни дневници)

Навсякъде ред и сръчност

Разни домакински съдове бяха направени добре и с вкус, особено кошниците, изплетени от кокосови влакна, боядисани кафяви и черни, и украсени наоколо с кръгли плоски корали. Оръжия имаше в такова количество, че можеше да се заключи за честите войни помежду им или с близките острови. Повечето оръжия бяха украсени по достоен за учудване начин. Те имаха еднакви по големина рисунки и бяха така добре изгладени, че и най-сръчните наши занаятчии не биха могли да ги направят по-добре.

Във вътрешността на острова видяхме същите грижливи начини на обработка, както и по брега. Край пътеките има огради и от двете страни бананите и диоскореите са разположени в правилни редове. Една пешеходна пътечка води към алея от кокосови палми, които са в четири реда, дълги по две хиляди крачки. Много от тесните пътечки стигат до голяма, обградена с дървета поляна. От тази поляна към хълм с две колиби води сенчеста алея. Тук нашите туземни придружвачи ни напуснаха. Това бе място за погребения, в едната колиба имаше тяло, другата бе празна. Горе бе заобиколено с казуаринови дървета, които със своята кафяво-зелена боя и дългите си увиснали клони подхождаха за такива места също както и кипарисите. (Казуарини — вид дървета, от които се получава желязното дърво.)

Гърмежът и действието на нашите огнестрелни оръжия оказваха слабо въздействие върху жителите. Жените бяха по-сдържани, отколкото на Таити, и повечето отблъскваха фамилиарностите на нашите моряци. От този хубав остров, на който можахме да останем само толкова кратко време, се разделихме с добри чувства и в това отношение. Нашите двама южноморски островитяни не бяха съвсем доволни, защото имаше малко хлебни дървета, малко свине и кокошки и никакви кучета. Но толкова повече им хареса многото захарна тръстика, а и те здраво си пийнаха от отвратителното питие от корените на черния пипер. Ако природата е оставила нещо да липсва, то това е прясната вода.