Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (81) (Корабни дневници)

Пореа се влюбва и остава на Улиетеа

Тогава ние се отправихме на запад към острова, който от жителите на Дружествените острови се нарича Раиатеа. Първите посетители, които дойдоха на борда, бяха двама военачалници от Борабора, които техният крал бе дарил с имения и им бе възложил да поддържат неговия авторитет. Същата политика следваше той и на другите два завладени от него острова Таха и Мауруа (Маупити).

Главатарят на района, в който слязохме, се наричаше Ореа. Той бе разбран човек, който не отдаваше никакво значение на церемониите. В неговата къща видяхме същите танци и пантомими, които познавахме от по-рано. Пред нас бе представена и сцената, при която пътници се опитват да запазят багажа си от разбойници. Обедът, който той ни предложи, се състоеше от свинско печено, хлебни плодове и банани. Обикновените хора имаха достъп и можеха да молят за печено, от което, разбира се, рядко им даваха. Всички справедливо деляха със своите съседи това, което бяха получили, даже го предаваха над главите си от ръка на ръка до най-отдалечените ъгли на къщата, така че да не останат с празни ръце и тези, които при блъсканицата не бяха могли да дойдат по-близо.

При това остават сравнително трезви, но има все пак една опиваща напитка, която се прави по неапетитен начин от корените на едно пиперово дърво. Нарязват корените на малки парчета, дъвчат ги и плюят масата в един съд, в който има вода или кокосово мляко. Ферментиралата каша я прецеждат през кокосови влакна и избистрят течността. Някои не малко се хвалят с това, че могат да изпразнят много чаши. Резултатът е, че се напиват до безпаметство. Ако продължават дълго време с този вреден навик, тялото става мършаво и слабо, очите се възпаляват и върху кожата се образуват люспи и червени петна.

За да се снабдя с повече плодове, изпратих две лодки до остров Таха. На следната утрин при нашия кораб не се виждаше нито една-единствена лодка, а къщата на Ореа бе празна. Накрая от няколко жители, които страхливо се приближиха, научихме, че Ореа бил избягал, защото се страхувал да не бъде пленен от нас. Ние го последвахме до мястото, където бе отишъл, и го успокоихме, при което брадвите, пироните и мънистата свършиха много добра работа. Той беше сметнал, че моряците, които бях изпратил в Таха, са избягали и сега мислеше, че ще го държа отговорен за това.

Докато още седяхме при Ореа, дойде нашият таитянин Пореа и ми подаде рога с барут, който той постоянно съхраняване. Думите му ни накараха да предположим, че той пак ще дойде, но напразно го чакахме. Върнахме се на кораба без него и никога не го видяхме, той остана, тъй като бе намерил едно момиче. Вместо него дойде един младеж от добър произход на име Хедиди и помоли да го взема в Англия. Обясних му, че там ще намери хладен въздух, необичайна храна и много други неудобства, но въпреки това той държеше на своето и аз накрая се съгласих.

Нашите болни вече се бяха напълно оправили и имахме в изобилие пресни продукти, зарзават и плодове. Целта на престоя ни бе изпълнена. На 17 септември без неприятности преминахме в открито море през опасния риф на пристанището. Нашият Хедиди се разболя от морска болест, но оздравя още на следния ден.