Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (75) (Корабни дневници)

Произшествия

Един следобед бяхме посетени от двама млади хора, синове на някакъв знатен мъж. Аз ги оставих да ядат с нас и им подарих много неща. Въпреки това единият от тях открадна нож, а другият лъжица. Не исках да търпя подобно безсрамие. Крадецът бе заловен, но скочи във водата и доплува до едно кану, където спокойно седна. Тъй като той, изглежда, ни правеше напук, заповядах да изстрелят над главата му един куршум. Той отново скочи във водата и се отбраняваше срещу следващите изстрели, като се гмуркаше, щом видеше, че в гнездата на кремъклийките светва огън. По този начин стигна брега и нашите хора не можеха да го преследват, защото оттам бяха посрещнати с дъжд от камъни. Тогава заповядах да се изстреля към брега един четирифунтов снаряд и този гърмеж предизвика такъв ужас, че моряците без противодействие можаха да отнемат двете двойни канута. Това произшествие за два дни наруши добрите ни отношения с туземците. Ние не предприемахме никакви неприятелски действия, но те бяха сдържани и затова заповядах да им върнат двете лодки, след което търговията отново се оживи.

Представи се още един стар познайник — Туахуа, който ме бе придружил много далече при моето пътуване с лодка около целия остров. От него подробно научих всички събития през последните години. Тутаха бе имал със стария Ахеатуа, бащата на днешния крал, голямо, но не и решаващо морско сражение. Тогава той настъпил през провлака, който съединява двата полуострова, и бе загинал при едно второ сражение. След неговата смърт Ахеатуа и Оту (Ту), който сега бил регент в другата част, сключил мир.

Същият Туахуа ми разправи, че преди известно време един кораб, който той винаги назоваваше „Пахинно Пепе“, хвърлил котва в едно пристанище южно от нас. Един от моряците бил избягал и още живеел на острова. Макар че думата Пепе е далеч от España колкото небето от земята, предположих, че това е бил някой испански кораб. Аз добре знаех как таитяните обезобразяват чуждите имена. Този моряк бил посъветвал краля да не ни продава свине, за да ни накара по-скоро да си заминем. Средството не бе лошо, ние наистина болезнено усещахме липсата на прясно месо. Често ме съветваха да отнема свине със сила и да оставя приблизителната цена в стоки, но аз смятах, че нямам право да прибягвам до подобни насилствени действия.