Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Journals of captain James Cook, 1768–1775 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Стефан Хайтов, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Експедиции
- Море
- Морска тематика
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света
Преводач: Стехан Хантов
Година на превод: 1969
Език, от който е преведено: немски
Издател: Държавно издателство — Варна
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1970
Печатница: ДПК „Странджата“, Варна
Излязла от печат: 25.I.1970 г.
Редактор: Петър Алипиев
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова
Художник: Иван Кьосев
Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908
История
- —Добавяне
Богати дарове на природата
Произведенията на земята са преди всичко ориз, турска пшеница (царевица — б.пр.), различни видове боб, леща, които представляват значителна част от храната на народа. Просо, сочни и сушени ямсове (годни за ядене луковици на увивно растение, понякога неправилно наричани батати), сладки батати, европейски картофи, които са превъзходни, но рядко се намират и прочие. В градините отглеждат зеле, краставици, китайски бели репи, плодът на така нареченото яйчено растение, моркови, магданоз, един зарзават, който прилича на спанака, съвсем дребен, но превъзходен лук, аспержи и различни силно ароматни европейски треви като седефче и градински чай. Почти без всякакви грижи се събират огромни количества от най-голямата захарна тръстика, която е по-сочна от западноиндийската. Расте също и индиго, което обаче се употребява в самата страна и не представлява търговски артикул.
Най-голямото богатство са прекрасните плодове. Огромни количества от тях се изяждат в Батавия. Много стопанства, някои от които са разположени много далече от Батавия, снабдяват пазара. Най-хубавите плодове се купуват на смешни цени и човек се смайва, когато види, че най-прекрасни ананаси, понякога по петнадесет коли, се стоварват така безгрижно, както в Англия фуражното цвекло. Впрочем пазарните дни са неумело подбрани, защото пазар има в събота и в понеделник, а от понеделник до събота не се задържа нито един плод. Ако човек през това време иска да яде плодове, трябва да се обърне към китайските търговци, които доставят по-добри стоки, от тези, които се предлагат на пазара, но затова пък трябва да платят по-скъпо.
Жителите си разрешават един лукс, който на други места е непознат. Те изгарят големи количества ароматни дървета и смоли и винаги се заобикалят с благоуханни цветя. Вероятно са възприели този обичай, за да заглушат с противодействуващи средства отвратителните изпарения на своите ями и канали. И двата пола украсяват косите и дрехите си с цветя. Даже на креватите насипват цветя и листа, та през нощта да вдишват нежни аромати. Повечето от тукашните благоуханни цветя в Европа са съвсем непознати. Вечер се продават по улиците на дълги до два фута гирлянди или наредени в букети.
От подправките на Ява се произвежда най-вече пипер, който в големи количества се отправя за Европа. На самите острови се употребява много малко, защото жителите предпочитат кайенски пипер. Тъй като холандците са заграбили търговията с карамфил и с мускатови орехчета, те са станали много скъпи за туземците, които извънредно много ги обичат. Отглеждането на карамфил понастоящем е ограничено върху Амбоина и малките острови от околността. Когато холандците сключвали договори с главатарите, те определяли колко подобни дървета да се отглеждат и използували всяка вражда, за да намаляват техния брей, докато най-сетне си присвоили монопола.
Макар че Батавия е столица на Холандска Индия, холандците, включително и хората от холандски произход, не са и една пета от жителите европейци. Най-силно са застъпени португалците. Във войската се намират войници от всички нации на нашия континент, най-често немци, които са толкова много, колкото всички останали, взети заедно. Мнозина стават войници, за да могат да се занимават в Батавия с търговия, защото това разрешение не се дава на никого, който не се е задължил да служи пет години. Когато постъпи на служба, той без усилия получава от Съвета разрешение да се отлъчи от своята част, за да се отдаде на каквито иска сделки и по тази именно причина всички бели в Батавия са войници.
Различията в общественото положение и авторитетът на холандците като властвуваща нация се поддържат много строго. Само холандец може да заеме обществена служба и всеки от тези чиновници има определен ранг, който се разпознава по украшенията на колата му и по униформата на неговия кочияш. Когато пътува с някой от тези Edele Heeren[1] (моите сънародници преиначават това в „idoleers“ — идоли), тоест член на Съвета, всички трябва да го поздравяват и да държа колите си отстрана на улицата дотогава, докато той отмине.