Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (36) (Корабни дневници)

Тежка авария

Беше 11-ти юни и при благоприятно време пътувахме на известно разстояние от брега. На свечеряване заповядах да се оставят късите платна и се отправих още по-навътре в морето, отчасти за да избягна плитчините, отчасти за да видя дали има острови в открито море. Това много ме интересуваше, толкова повече че се намирахме на ширината на откритите от Квирос острови.

Имахме щастие, защото вятърът бе благоприятен и нощта лунна и светла. Докато плувахме в открито море от шест до девет часа вечерта, дълбочината на водата се увеличи с четиринадесет до двадесет и един фадена; обаче докато вечеряхме, тя бързо намаля. В десет часа отново имахме двадесет и един фаден и само за няколко минути падна на двадесет, десет и осем фадена и тъй като се задържа на тази точка, офицерите напуснаха палубата и легнаха да спят.

Към единадесет часа дълбочината намаля съвсем неочаквано и преди да можем да хвърлим лота още един път, корабът заседна. Като се изключат движенията от клатенето, предизвикано от щурмуващия скалите прилив, той стоеше съвсем здраво. За няколко минути целият екипаж бе на палубата, на всички лица бе изписан ужас. Тъй като часове бяхме пътували към открито море, знаехме, че не може да сме съвсем близо до брега. Предположението ни, че сме заседнали на коралов риф, бе съвсем основателно.

Свалихме всички платна и спуснахме лодките, за да сондираме навсякъде около скалите. Опасенията ни се сбъднаха: корабът ни бе заседнал на коралов риф. Всичките ни усилия да го освободим останаха напразни. Едновременно с това вълните с такава сила удряха по борда, че от сътресенията едва успявахме да се държим на краката си. Не мина много време и на лунната светлина ние забелязахме как наоколо плуват дъски от обшивката на нашия кил. Хвърлихме котвата на кърмата, тъй като там имаше дълбока вода и се опитахме да освободим кораба посредством корабния скрипец. Всичко бе напразно, тъй като бяхме заседнали при прилив. Единствената полза, която донесе отливът, бе, че вълните вече не удряха така силно срещу стените. Сега надеждата ни бе в следващия прилив, но не бе сигурно дали корабът ще издържи дотогава. Тъй като ясно забелязахме с каква сила кораловата стена трие с острите си ръбове нашия кил, смелостта почти ни напусна.

Нашите помпи веднага започнаха да работят. Изхвърлихме през борда всичкия тежък баласт от желязо, камъни, някои припаси и нашите шест оръдия от горната палуба. Всеки работеше със себеотрицание и ожесточено усърдие. Нашите моряци така дълбоко бяха проникнати от съзнанието за опасността, че не се чуваше нито една клетва. Мисълта за смъртта напълно разсея този стар моряшки навик.

Накрая настъпи денят и можахме да разпознаем брега на разстояние от около осем морски мили. Вятърът постепенно утихна и един час цареше пълно безветрие. При силен вятър нашият кораб вероятно би бил разбит. Тъй като очаквахме прилива преди обед, затегнахме котвата отвън и взехме всички други мерки, за да заплуваме отново. За наш ужас приливът издигна кораба ни на не повече от един фут и половина, въпреки че бяхме го облекчили с около петдесет тона. Нашата последна надежда сега беше среднощният прилив, който тук е особено силен. За да можем да се възползуваме от него, хвърлихме в морето и някои други тежки предмети.