Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (32) (Корабни дневници)

Първа среща с Австралия

Сутринта на 9-ти април не малко се учудихме, когато в тези ширини срещнахме една тропическа птица. На 15-ти около нас започнаха да летят птици, а ние сондирахме денем и нощем, защото тези птици никога не се отдалечават много от сушата. След това една сухоземна птица кацна на корабните въжета, за да си почине, и признаците за суша се увеличиха през следващите дни, докато на 18-ти ноември съзряхме на хоризонта първия бряг. (Това е бил непознатият източен бряг на Австралия.) Най-южният нос, който видяхме, аз нарекох Нос Хикс, по името на моя първи лейтенант, който го видя най-напред. (Вероятно днешния нос Евъръд.)

Пътувахме край брега. Въздухът беше ведър и страната пред нас се виждаше добре. Тя е прорязана от хълмове и долини, от равнини и височини и изглежда приветлива. Хълмовете и височините не бяха големи, върховете не се издигаха много нависоко.

Вятърът ни попречи да влезем в първия залив, който ни обещаваше добро пристанище. Когато на 27-ми следобед видяхме много туземци, които с големи крачки се разхождаха край брега, аз заповядах да спуснат две лодки. Бързо влязох в лодките с Тупиа и с господата Бенкс и Солъндър и заповядах да ни закарат на брега. Туземците седяха на скалите и ни наблюдаваха, но едва се приближихме до тях и те за наше голямо съжаление избягаха в гората. Силният прибой ни принуди да се върнем и така трябваше да се задоволим само да погледнем страната.

На другия ден наново потеглихме на север и видяхме един залив, който изглеждаше подходящ за хвърляне на котва. Изпратих пинасата да сондира входа. На брега се издигаше дим и от нашите зрителни тръби видяхме десетина туземци, които при нашето приближаване изоставиха огъня си и отстъпиха на една малка височина, откъдето можеха да наблюдават нашите движения. Щом видяха пинасата ни, туземците отстъпиха още по-далеч, с изключение на един, който се скри на брега между скалите. Когато нашите хора се завърнаха, главният боцман ни разказа, че жителите със знаци им предложили да слязат на брега. Те всички били въоръжени с дълги копия и с едно извито парче дърво. Двама от тях били особено забележителни. Техните лица изглеждали като покрити с някакъв бял прах и телата им били изпъстрени с широки ивици, които минавали напреки през гърдите и тила и затова изглеждали като бинтовани. И по краката имали също такива ленти.

Следобед пуснахме котва на южния бряг на този залив. На двата носа, които обграждаха залива, имаше населени колиби. Под носа на нашата страна имаше четири канута, всяко от тях с по един човек на борда. Тези хора с дълги шишове търсеха във водата риба и бяха така задълбочени в своето занимание, че едва-едва погледнаха към нас, когато с нашия кораб минахме близо край тях. Не знам дали причина за това бе шумът на прибоя или пък се интересуваха само за своите риби, но те не ни обърнаха никакво внимание.

Корабът беше пред едно малко село, което се състоеше от около осем къщи. Докато издърпахме пинасата на палубата, от гората излезе една стара жена с три деца. Тя носеше дърва за горене, децата бяха също натоварени. От селото срещу старицата тръгнаха още три по-малки деца. Тя често поглеждаше към кораба, но не прояви нито страх, нито учудване. След това запали огън и тези, които бяха в четирите канута, се върнаха на сушата и си приготвиха обеда, без да ни обръщат внимание. Никой от тях не носеше каквато и да било дреха.