Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (31) (Корабни дневници)

Оръжия и войнствени танци

Вече описах оръжията и хипахите на новозеландците, така че имам само малко да добавя. Метателни копия и камъни се хвърлят с ръка, но и двете оръжия се употребяват само в бой за хипахите. На открито поле се бият човек срещу човек с копия, които воинът хваща през средата, за да бъде ударът му по-сигурен и най-вече с пату-пату. Пату-пату е закрепено на ръката с ремък, за да не може противникът да го издърпа към себе си. Знатните го носят на пояса си и той играе като почетно оръжие същата роля, както мечът в Азия и сабята в Европа.

Войнственият танц се състои от буйни движения и ужасни кълчения и гримаси. Войникът изплезва език и така облещва очи, че отгоре и отдолу може да се види целият белтък. При това размахва копието или метателното копие и сече въздуха с пату-пату. Този ужасен танц, при който воините показват всичката си сила, сигурност и вещина, е съпроводен от диво пеене, което впрочем не звучи неприятно и се изпълнява в такт.

Малките съюзи, които срещнахме на юг, изглежда, притежаваха колективно някои неща, по-специално хубавите си платове и рибарските мрежи. В почти всички жилища видяхме мъжете да изработват мрежи, които по-късно биваха свързвани. Жителите на Нова Зеландия не отдават голямо значение на отделянето на жените, за което Тупиа ги упреква. Двата пола се хранят заедно. Тъй като нашето пристигане винаги се превръщаше в нещо като празник, не можахме точно да изясним как е разпределена работата помежду им. Все пак предполагам, че мъжете обработват земята, плетат мрежи, ловят птици и ходят на риболов с канутата, докато жените събират корени от папрат, търсят на плажа раци и миди, приготвят храната и правят платовете.

Що се отнася до религията, те признават влиянието на различни свръхземни същества, едно от които е най-висше, а другите му са подчинени. За нас остана загадка как погребват мъртъвците си. Нещата, които ни разказаха за това, често си противоречаха. В северните части на Нова Зеландия погребват телата им, в южните ги потапят в морето: такива бяха техните обяснения. Гробове не видяхме никъде и те обграждаха мъртъвците си с тайна. Често раните, които те си нанасят при смъртни случаи, бяха още съвсем пресни, а и често присъствувахме на подобни прояви на траур. От това може да се заключи, че по време на нашето пребиваване е имало смъртни случаи.

В края на моето описание на Нова Зеландия искам само накратко да забележа, че приликите, които забелязахме между населението на този двоен остров и това на островните групи в Южното море, говорят, че всички тези племена са от един и същ произход. И едните, и другите имат едно предание, според което техните прадеди са дошли от далечна страна, която на Таити и в Нова Зеландия се назовава по един и същ начин. Сходството между езиците е едно още по-силно доказателство, че тези племена имат общ произход. Къде трябва да го търсим, ще бъде трудно да се открие. Той положително не е нито на юг, нито на изток, защото не може да се предположи, че те са дошли от Америка. Що се касае до някакъв Южен континент, аз не вярвам да са дошли оттам поне затова, защото той се намира в много високи ширини.

(Предположенията на Кук за произхода на маорите на Нова Зеландия също се оказват верни. Те са дошли от далечния североизток, вероятно от Дружествените острови, на отделни групи преселници след средата на 14-ти век. С тази обща родина могат да се обяснят сходството на езика на маорите и този на Таити, както и на стопанските и обществените отношения.)