Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (26) (Корабни дневници)

Завършваме обиколката на Нова Зеландия

За да завърша заобикалянето на Нова Зеландия, трябваше да карам нагоре по северозападния бряг. Първият залив, в който влязох, аз нарекох Мрачния. В него има много острови, зад които един кораб е защитен срещу всякакъв вятър, обаче водата не е достатъчна. Той се разпознава по пет високи и стръмни, напречно лежащи скали, които приличат на четирите пръста и палеца на човешка ръка. Характерен е и разположеният по-далеч Водопаден връх, висока червеникава скала с водопад, който се разделя на четири ръкава.

Предполагам, че планинската верига, която забелязах, в най-южните точки, се простира през целия остров. Долу ниският бряг почти цял е покрит с гора; той леко и постепенно се издига до планините на вътрешността. Близо зад една гориста, леко извисяваща се верига от хълмове се виждат планини, които образуват втора, много висока верига, и са покрити с обширни снежни полета, които вероятно лежат там от незапомнени времена. Не можеш да си представиш по-величествен пейзаж от този, който предлага тази страна, погледната откъм морето, защото, докъдето стига окото, не се вижда нищо друго, освен скални върхове, които са толкова близо един до друг, че долините край тях изглеждат като цепнатини. От 40 градуса до 42 градуса и 8 минути планините се отдръпват към вътрешността на страната. Брегът се състои от хълмове и гористи планини с различна височина и големина и изглежда доста плодороден. Повечето долини образуват равнини със значителна площ и по всичко личи, че изцяло са покрити с гора. Възможно е обаче брегът на различни места да е блатист и да е пресечен от езера или блата. По-нататък земята се изкачва хълмообразно непосредствено от морето и е гориста. Наистина имаше голяма мъгла и малко неща можеха да се разпознаят. А при това видяхме планински върхове да се извисяват над мъглата и облаците; това затвърди моето мнение, че една планинска верига се простира от единия край на острова до другия.

На 28-ми март се намирахме при острова, който бях видял от Протока на кралица Шарлота, Стивънз Айланд. С това обиколката на Нова Зеландия бе завършена. Нищо друго не ме задържаше, освен необходимостта да напълня празните бъчви за вода. При един от нашите последни излети господин Бенкс намери още повече нови растения и камъни, изпълнени с жилки, които приличаха на минерали, но не бяха същинска руда. На едно друго място забелязах бели пространства, които отразяваха слънчевата светлина и които за това сметнах за минерали.

На 31-ви март 1770 г. се сбогувахме с Нова Зеландия. Първоначално имах намерение да проуча дали има Южен континент. Посъветвах се с моите офицери. Те направиха едно възражение, на което не бих могъл да възразя. За да осъществим моя план, би трябвало посред зима да се задържим във високите южни ширини с непригоден за това кораб. Поради това промених моето намерение и реших да се върна през Източна Индия. При това исках да достигна източния бряг на Нова Холандия (Австралия), да мина покрай него до северната му точка и след това да се опитам да достигна земята или островите, открити от Квирос. (Португалецът е откривател на остров Еспириту Санто от Новите Хибриди, който по-късно е бил изследван и от Кук. Той се опитал, тръгвайки от Перу, да открие Австралия.)

В следващите редове искам да обобщя наблюденията, които можах да направя при моята обиколка около брега за страната и нейните жители, за техните нрави и обичаи.