Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (20) (Корабни дневници)

Не успяхме да се разберем

Този нещастен изход ясно ни доказа, че с тукашните туземци няма да можем да стигнем до никакво разбирателство. Реших да опитам в разположените по-далеч части на залива, където вероятно щяхме да намерим вода за пиене и с подаръци да спечелим туземците. За съжаление, силният прибой никъде не ни позволи да спрем. Погледът ми се насочи към две канута, където предположих, че има рибари без оръжие, така че те нямаше да могат да окажат никаква съпротива на моите три лодки. Едното недогледахме, другото се оказа невярно. След като приятелските думи на Тупиа останаха без внимание, аз заповядах да дадат един пушечен изстрел над гребците. Те веднага престанаха да гребат и се съблякоха, но това не бе нищо друго, освен подготовка за борба. Когато първата от нашите лодки се приближи, те така силно я нападнаха с гребла, камъни и други оръжия, че за да се защитят, нашите хора трябваше да стрелят. За съжаление, четирима туземци бяха убити. Останалите, всичките млади хора, най-възрастният от които беше на около деветнадесет години, ние издърпахме на борда.

Щом се озоваха на кораба, те се хвърлиха на дъските и без съмнение очакваха смъртта. Ние ги успокоихме, подадохме им дрехи и по всички възможни начини се опитвахме да ги убедим, че нашите намерения са приятелски. Който познава човешката природа, вероятно ще разбере, че тези млади хора, които току-що бяха видели как умират техните роднини, едва освободени от смъртния си страх, изпитаха след тъгата необуздана радост. С голямо любопитство те разпитваха за всичко и с готовност отговаряха на нашите въпроси. Първо ядоха хляб, после, когато бе донесен обедът, поискаха да опитат от всичко, което видяха. Най-много им хареса соленото свинско месо. След залез-слънце те ядоха още веднъж и легнаха в приготвените за тях постели. През нощта отново се натъжиха, но Тупиа ги успокои и те даже затананикаха една песен, приятната мелодия на която ни изненада. На другата сутрин, след като отново здравата се наядоха, ние им казахме, че ще ги върнем на сушата. Те много се зарадваха на това, докато видяха, че лодката ни се насочва към реката там, където най-напред бяхме слезли на сушата. Там, казаха те, живеели техните врагове, които щели да ги убият и изядат. По тяхна молба спряхме в тази част на острова, която те назоваха своя родина. Тримата ни напуснаха и ние тръгнахме край едно блато, за да бием патици, каквито тук имаше в изобилие. Бяхме изминали около четвърт миля, когато забелязахме много туземци, а скоро след това и една втора тълпа, която заобикаляше блатото. Скоро след това нашите трима младежи се върнаха и помолиха да ги защитим. Ние изтичахме към лодките, с които се прехвърлихме от другата страна на реката. На отсрещния бряг се появиха туземци на малки групи, които общо бяха около двеста души. Тъй като чичото на един от нашите нови познати бе между тях, може би щеше да се стигне до приятелско общуване. Тримата наши млади спътници показаха на своите съплеменници от другата страна всички подаръци, които им бяхме направили, и един от купчината хора преплува реката, за да предаде на Тупиа зелено клонче. По-нататък нищо не стана; ние се върнахме на нашия кораб без резултат и бяхме не малко учудени, че тримата младежи дойдоха там с нас. През нощта, както обикновено, от задната част на залива се чу силна глъчка, чието значение не можахме да си обясним. По-късно, явно против тяхното желание, оставихме тримата на брега, тъй като исках да вдигна платна.

На 11-ти октомври в около шест часа сутринта напуснахме този жалък бряг, на който дадох името Залив на бедността, тъй като не можахме да се снабдим с нищо друго, освен с дърва.