Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (175) (Корабни дневници)

Как живеят туземците?

За облеклото им вече говорихме. При всеки пол формата е една и съща, но материята различна. Якетата на жените са направени от кожи на морски крави, а тези на мъжете от птичи кожи с пера. Над тази долна дреха, която у двата пола покрива тялото до коляното, мъжете носят една друга, направена от черва, през която дъждът не може да проникне и една качулка, която се слага върху главата.

Те не боядисват тялото си, но жените леко си татуират лицето, а и двата пола си пробиват долната устна, за да могат да носят кости в дупките. Впрочем рядко се виждат мъже с това украшение, жените почти винаги.

Те се хранят с риба и други морски животни, с птици, корени, диви плодове и даже с морска трева. Понякога варят или пържат храната си, никога не видях да я приготвят по някакъв друг начин. Вероятно са научили варенето от русите. Те си служат с малки медни котлета, а който си няма такова, вари на плосък камък, който е заобиколен наоколо с ръб от глина, така че има формата на съд.

Тъй като населението не боядисва тялото си, никой не е така мръсен, както при онези племена, които мажат кожата си. Когато строят колиба, те изкопават в земята продълговата вдлъбнатина, дълга най-много петдесет фута и двадесет фута широка, правят отгоре покрив с клони, които морето изхвърля на брега им и я покриват първо с трева, а след това с пръст. От двете страни оставят четириъгълна дупка, през която влиза светлината. Една от двете дупки има само това предназначение, а другата служи и за вход. Отдолу има стълба или по-точно стебло, с вдълбани в него стъпала. Колибите рядко имат втори вход, през който може да се влиза и без стълба. Всяко семейство — във всяка колиба живеят по няколко — има отстрани на постройката свое собствено отделение, където работи и спи, но не на пейки, а в яма, покрита с рогозки. Всеки слага до дупката си своите богатства, тоест дрехите, рогозките и кожите си.

Цялата покъщнина се състои от чаши, лъжици, кофи, гърнета за пиене, кошници и рогозки, понякога и котел или съд от камък и глина. Тези съдове са направени добре и имат удобна форма. Но никъде не видяхме други сечива, освен ножове и брадви. Брадвите се състояха само от едно парче желязо, което е закрепено на криво парче дърво. Други предмети от желязо не видяхме. Въпреки че русите живеят между тях, тукашните жители имат по-малко желязо, отколкото тези в северноамериканския континент, които не общуват непосредствено с русите. Вероятно дават всичко за мъниста и тютюн. Малцина са тези, които не пушат, не дъвчат или не смъркат тютюн, и този скъп навик дава основание да се страхувам, че те винаги ще останат бедни.

Те, изглежда, не желаеха да получат по-голямо количество железни предмети. Искаха от нас само игли, тъй като техните бяха от кости и им служеха за изготвяне на всички шивашки изделия и за бродиране. Вместо нашите конци те употребяват сухи жили, които се стържат дотогава, докато станат толкова тънки, колкото им е необходимо. Всички шивашки работи са прехвърлени на жените, те кроят и съединяват също и кожите на канутата. Работа на мъжете е да направят скелета на лодките.

Уредите им за риболов и лов лежат винаги на едно определено място в канутата. Всички тези съоръжения са от дърво или от кости и са добре обработени. Приличат на гренландските.

Помежду си туземците бяха весели и мили, а към нас без изключение се отнасяха любезно. Русите отричат някога да са имали нещо общо с местните жени, защото те не били християни. Нашите хора не бяха толкова съзнателни и трябваше горчиво да съжаляват за тези си връзки. Струва ми се, че на този остров не се стига до дълбока старост. Никога не срещнах мъже или жени, които да изглеждат на шестдесет години, а петдесетгодишни имаше много малко. Трудният живот, който водят тези хора, съкращава дните им.

Вече няколко пъти подчертах колко много жителите на тази северозападна част на Америка приличат на гренландците и ескимосите по външност, дрехи, оръжия, канута и други вещи.