Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (172) (Корабни дневници)

Пред Аляска

На 6 септември започна да се вижда американският бряг. Частта, която лежеше пред нас бе предполагаемият остров Аляска. Ако между него и материка имаше наистина канал, то аз по-рано го бях пропуснал, защото вместо на изток бях пътувал на запад. Сега имах възможност да се убедя за истинското положение на нещата.

До девети пътувах край брега и тогава спрях в едно подходящо място, което ми обещаваше дърва и вода.

Тъмна скала, смесена с кварц и слюда във водоравни шихти образуваше предпланина. Тясна равнина граничеше с брега. По-нататък земята се издигаше, тя бе покрита с изтравниче и храсти, отрупани с горски плодове. Още по-нататък към вътрешността земята бе покрита с малки борови издънки, брези и върби, високи колкото дръжката на метла. Видяхме следи от ценен дивеч и от лисици. На брега имаше значително количество изхвърлени от морето стебла на дървета. Сладка вода също не липсваше.

Рейдът, на който хвърлих котва, бе твърде несигурен, за да мога да посмея да напълня тук всичките си бъчви за вода. Затова потърсих друг залив. И тук имаше много горски плодове, главно френско грозде. Боровете, от които се състоеше старата гора, имаха най-много седем инча в диаметър. Младата гора бе от брези, върби и ели, които растяха така нагъсто, че през нея много трудно се вървеше.

За да бъде разрешен с положителност въпросът, дали Аляска е остров или полуостров, възложих на господин Кинг да тръгне край брега с две лодки. Пред един нисък залив има пясъчни прагове, а отзад той е съвсем заграден от планини. По целия бряг се срещат подобни заливи, които са добре залесени и отчасти граничат с просторни долини. Изследванията на лейтенант Кинг без всякакво съмнение доказват, че се касае за полуостров.

От Аляска не взех достатъчно вода, но се снабдих с дървета, метли и бира от борови кълнове. Вече бе време да напусна тези северни области и да потърся някое място, където можех да оставя екипажа да си почине и да намеря продукти. Смятах, че Петропавловск или Петерпаулсхафен на Камчатка не предлагат достатъчни удобства за толкова много хора. По отношение на тези места имах и други колебания. В никакъв случай не исках да бездействувам шест-седем месеца. Ако прекарах зимата в тези ширини, нямаше да мога да предприема нищо полезно. От Сандвичевите острови очаквах най-много удобства и най-много храни. Исках да се отправя натам, след като предварително се снабдя с вода.

Само някои от островите, които срещнах по време на пътуването си, са населени. На 2 октомври при настъпването на деня в далечината се показа Уналашка, а на 3-и хвърлихме котва в пристанището Самгануда. Част от екипажа получи разрешение веднага да слезе на сушата, за да събира горски плодове. След като се завърна това отделение, дойде ред на второто, след това и на третото и така всеки от нас стъпи на брега. Тези плодове и бирата, която се раздаваше всеки ден при ядене, напълно премахнаха признаците на скорбут, които се бяха появили на двата кораба. Туземците ни донесоха много риба особено прясна и сушена сьомга. Ние също хвърлихме мрежата и освен значителни количества езерна пъстърва хванахме и един калкан, който тежеше 250 фунта. Когато вече нямахме щастие с мрежите, хващахме въдиците. Всяка сутрин излизаше една лодка и обикновено донасяше осем до десет калкана, които стигаха за храна на екипажа. Тези риби бяха чудесни, по мнението на повечето от нас по-добри и от езерната пъстърва. Уловът на риба не само удовлетворяваше всекидневните нужди, чрез него увеличихме и запасите си от храна.