Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (169) (Корабни дневници)

Летни и зимни жилища

Те имат два различни вида жилища, за лятото и за зимата. Зимните жилища са сводове, подът на които лежи малко под повърхността на земята. Едно, което посетих, бе продълговато. Гредовата конструкция бе от дърво и от ребра на китове, умело фугосани и свързани с по-малки парчета строителен материал. Тези греди бяха покрити с груба трева, а отгоре пак имаше пръст. Поради това цялото жилище прилича на объл хълм. Подът на тази колиба бе застлан с дърво.

Летните жилища са кръгли и горе завършват с връх, стените се състоят от тънки колове и кокали, на които са опънати кожи на морски животни. В една, във вътрешността на която влязох, видях до вратата готварска печка и малко дървени съдове, които бяха всичките много мръсни. Местата за спане на обитателите бяха отстрани и заемаха около половината на полукръга. Някои стени бяха облицовани с кожи, а постелите — застлани с еленова кожа и чисти, и сухи.

Близо до жилищата се издигаха различни скели, каквито вече бяхме видели на някои места на американския бряг. Те вероятно служеха за сушене на кожи и риби.

Правят ги толкова високи за защита от многото кучета, които спадат към вида на лисицата, но са по-големи и от друг цвят. Те имат дълга, блестяща, подобна на вълна козина. Вероятно през зимата ги впрягат пред шейните, доста от които видях в едно от зимните жилища. Може би те служат също и за храна, защото наоколо лежаха много животни, убити едва през този ден.

Канутата са същите както отсреща в Америка. Край брега на един залив вътре в селото имаше и по-големи, и по-малки. Наоколо бяха пръснати много кости от големи риби и други морски животни. Затова предполагам, че морето доставя по-голямата част от храната на чукчите.

След като прекарахме няколко часа при тези хора, върнахме се обратно на кораба. При свеж южен вятър излязохме от залива и поехме курс към североизток между брега и двата острова. Следният ден по пладне островите бяха на северозапад от нас, а на югоизток — конусовидната планина, която е от другата страна на нос Принц Уелс. На 12 август се намирахме почти в средата на протока, а всеки от двата бряга се виждаше.