Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (161) (Корабни дневници)

Индианците от залива Нутка

Между първобитните племена, с които се запознах по време на моите пътувания, няма други, които като тези да имат такива определени и строги възгледи за правото на собственост върху земята си и своите произведения. В началото индианците даже искаха да им се заплащат дървата и водата, които моите хора вземаха, и ако бях там, аз щях да удовлетворя исканията им. Но моите хора не бяха толкова внимателни и накрая, когато туземците видели, че няма да надделеят, се успокоили. Самите те високо оцениха тази отстъпчивост и всеки миг ни напомняха, че от приятелство ни били подарили вода и дърва.

Индианците от залива Нутка са дребни и без голяма физическа сила. Младите хора имат пълно, понякога широко лице с изпъкнали скули. В корена носът е плосък, на върха кръгъл, челото ниско, окото малко и мътно, бърните широки и дебели, зъбите равни и бели. Общо взето, брадата напълно липсва или най-многото на върха на брадичката стърчи сноп тънки косми. Тази липса на брада не е естествена, тя се постига чрез изскубване на космите. В началото трудно можехме да определим цвета на кожата поради пласта мръсотия и рисунки. Когато накарахме няколко индианци основно да се измият, те станаха почти толкова бели, колкото са и европейците.

Обичайното облекло е едно наметало, което стига до под коляното и оставя ръцете свободни. Това наметало, което невинаги е закрепено за тялото с пояс, се изготвя от дървесна кора, която се кисне и очуква както у нас конопът. Над това наметало се носи едно второ, по-малко, от същата материя. Това облекло е общо и за двата пола. Мъжете слагат и едно трето палто, кожата на мечка, вълк или морска видра, с космите навън. При лошо време над горната част на тялото се намята груба рогозка, а друга по-груба във формата на саксия пази главата.

При някои случаи тези хора се маскират по необикновен начин. Между другото те имат много маски от дърворезба, които представят ту човешка глава, ту главата на някое животно, мечка, вълк, орел или морско свинче.

Не знам дали този странен маскарад има религиозен подтик, дали маскираните употребяват маските при някои свои празненства, дали искат да уплашат с тях враговете си или да заблудят дивите животни при лов. Точно това предположение е много вероятно, защото индианците слагаха такива маски, когато искаха да ни покажат ловното си изкуство, и тичаха на всички страни със забележителна бързина.

Единственото облекло, изрично определено за война, което видяхме при залива Нутка, е едно палто от двойна, много дебела кожа, която като че ли е щавена лосова или биволска кожа. То е толкова голямо, че покрива тялото от шията до краката и е толкова плътно, че не могат да го пробият стрели и както твърдяха тези, които го носеха, даже копия. Така че то представлява тяхната броня и дава една много добра защита. Един ден ги накарахме да сгънат едно такова палто шест пъти и стреляхме върху него. Туземците не можеха да се начудят, когато видяха, че куршумът го продупчи.

Риболовът и ловът са единствените занимания на мъжете и нито един път не видяхме някого от тях да работи в селата. Жените изготвят дрехите, отнасят в кошници рибата, която мъжете хвърлят на брега, и я сушат в къщите. Често ги виждахме да отиват на брега да събират миди или да съпровождат мъжете си с по-големите канута. В този случай гребяха жените и мъжете пет пари не даваха за това. Жените ходеха винаги облечени и нито един-единствен път не се отклониха от благоприличието, което така отива на техния пол.