Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (155) (Корабни дневници)

На остров Атуи

Островите на Тихия океан, с които нашите последни пътувания запознаха географите, образуват различни групи. Говоря само за вече откритите, без да отричам, че по-късни мореплаватели могат да намерят много такива единични острови.

От групата, за която се разказва тук, видяхме пет острова. Туземците ги наричат Воаху (Оаху), Атуи (Кауаи), Онихеоу (Ниихау), Орихауа (Орихуа) и Тахура (Каула). Цялата група нарекох Сандвичеви острови в чест на граф Сандвич.

Атуи е най-големият остров, който посетихме, и него разучихме най-добре. Разположен от изток на запад, Атуи има на дължина поне десет лиги.

Общото впечатление от острова е различно от това при всички онези, които видяхме в Тихия океан южно от Екватора. Във вътрешността се издигат високи планини, които меко се спускат към морето, докато постепенно преминат в равнина. Няма го прелестния пояс, който опасва Таити и Тонгатабу, плодородна, покрита с дървета равнина, която омайва окото и дарява не само сянка, но и плодове, от които човек може без труд да се прехранва, но въпреки това Атуи е за предпочитане пред ония острови, защото тук има по-благоприятни възможности за обработването на земята.

Високите планини във вътрешността на страната и многото облаци, които по време на престоя ни се носеха над нас, дават основание да се предполага с положителност, че има значителни количества вода. Предполагам, че реки и потоци има най-вече в дълбоките долини, на изхода на които по правило са разположени селата.

От географското положение на острова може да се извади заключение за метеорологичните условия. Времето, както сами се убедихме в това, е доста променливо. При това посещението ни съвпадна с този сезон, когато времето се смята за най-постоянно. Горещината, общо взето, бе умерена и изглежда, че тук се чувствуват малко неприятности от рода на тези, на които са изложени повечето тропически страни в резултат на горещината и влагата. Жилищата на туземците са нагъсто едно до друго, а солените меса и риби великолепно се запазват. А в горещите страни не е така.

Освен петте или шестте вида банани, които купихме, имаше и хлебни плодове. Но този плод като че ли е рядък, поне ние видяхме само едно такова дърво. Освен това намерихме малко кокосови палми, диоскореа, арумови корени (хранителни корени, грудките на които съдържат скорбяла), едно дърво етуа, една кордия и благоуханната гардения, която обикновено се нарича капски жасмин. Едно растение, което още никога не бяхме виждали в тези морета, стига на големина колкото обикновения бодил, също като него е обсипано с тръне и има наистина хубав цвят, който много прилича на белия мак. Това и едно друго по-малко растение бяха новите видове, които намерихме при нашите разходки.

Свинете, кучетата и кокошките, единствените домашни животни, които срещнахме, спадат към същите видове, които са разпространени по южноморските острови.

Жителите са средни на ръст и силни. Общо взето, те не правят впечатление нито с красотата на формите, нито с изразителност на чертите, от лицето им лъха по-скоро откровеност и доброта, отколкото живот и интелигентност. Цветът на кожата им е ореховокафяв, понякога малко по-тъмен. И тук жените имат малко по-нежни форми, отколкото мъжете, но иначе притежават малко от привлекателността, която отличава женският пол в другите страни. В действителност тук по ръст, по цвят и по черти на лицето двата пола си приличат повече, отколкото съм виждал където и да било. В действителност жителите на Атуи не са грозни и всред тях рядко може да се срещне обезобразено тяло. Кожата им нито е мека, нито лъскава; вероятно защото те не познават обичая на хората от по-южните острови да натъркват кожата си с мазнина. Очите и зъбите обикновено са добри, косата гладка, понякога къдрава и най-често черна.