Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (153) (Корабни дневници)

Излет във вътрешността на страната

Тъй като всичко вървеше както желаех и присъствието ми при водата не бе необходимо, аз с няколко спътници тръгнах край брега на езерото към вътрешността на страната. Придружаваше ни доста голяма група островитяни и един от тях, който особено много се грижеше за запазването на реда, аз избрах за водач. От време на време той подвикваше няколко думи, с които известяваше за нашето пристигане, след което всички, които ни срещнеха се хвърляха на земята по очи и застиваха в това положение, докато преминехме. По-късно научих, че към своите главатари те се отнасят също така почтително.

Докато пътувахме край брега, при всяко село виждахме къде повече, къде по-малко, бели предмети, които приличаха на пирамиди или по-скоро на обелиски. Един от тях, който трябва да беше висок поне петдесет фута, много ясно се виждаше от брега и, изглежда, не бе много далеч. Аз тръгнах именно заради него и моят водач много добре разбираше къде искам да отида, но обелискът бе от другата страна на езерото и следователно недостижим. Откъм нашата страна обаче имаше един друг и ние тръгнахме към него.

Когато стигнахме до това място, от пръв поглед видяхме, че е едно гробище, което в много отношения приличаше на мораите, които бяхме виждали по островите на това море и специално на Таити.

Пътят ни назад към брега водеше през насаждения. По-голямата част от почвата бе равна и бе прорязана от напоителни вади и от пътеки, които туземците бяха направили малко издигнати. Най-често виждахме полета с таро. На сухите места имаше правилни черничеви насаждения, които бяха твърде добре поддържани и растяха буйно. По-голямата част от селото, повече от шестдесет къщи, лежи непосредствено до брега. Около четиридесет други са разпръснати във вътрешността. Когато се завърнахме, видяхме, че се бяха събрали много хора и търговията беше оживена. За мое учудване при сделките цареше най-голяма честност. Набавихме си осемдесет прасенца сукалчета, малък брой птици, много сладки картофи и няколко банана, които заплатихме главно с пирони и парчета желязо.

Между стоките, които ни донесоха на пазара, имаше и един особен вид палта и шапки, които даже и в европейските страни можеха да минат за елегантни. Основата бе образувана от мрежа, върху която бяха закрепени едно до друго чудно хубави жълти и червени пера, така нагъсто, че горната част приличаше на най-плътното, меко и лъскаво кадифе. Образците бяха различни: перата ту бяха на редени на червени и жълти полета, ту образуваха един вид кръст, а съвсем червените палта бяха обшити с жълти пера, така че от известно разстояние можеха да бъдат сметнати за багреници със златни краища. Когато палтата бяха нови, блестящите пера не малко увеличаваха тяхната хубост. Собствениците им ги оценяваха извънредно високо и в началото не се съгласяваха да ги сменят с каквото и да било. Те искаха за едно палто една пушка, но по-късно ни продадоха четири или пет, които заплатихме с пирони от най-големия вид. Най-хубавите от тези палта изглежда се употребяват изключително при церемонии и игри.

В началото не можехме да си обясним откъде вземат такова голямо количество пера. Тогава научихме откъде имат единия вид, тъй като донасяха на пазара много малки червени птички, които бяха съединени на връзки от по двадесет и повече парчета, и бяха скрепени една за друга с парчета дърво, които минаваха през носните дупки. Първите палта които купихме, бяха само от перата, които се намират в пространството между главата и крилата, а по-късно получихме и други с пера от задната част на тялото и с опашка и крака. От тези, които ни донесоха в началото, можахме на място да си обясним старата, едно време много разпространена легенда, че райските птици нямат крила. Островните жители източно от Молукските острови, откъдето произлизат препарираните райски птици, вероятно отстраняват краката, защото така перата могат по-лесно да се запазват.