Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (148) (Корабни дневници)

Омай се установява на Хуахайне

С кануто си Омай пристигна в Хуахайне почти едновременно с нас. Моето желание бе да му обезпеча на този остров добър прием и имот. Неговите мисли бяха насочени към истинската му родина Улиетеа, където баща му притежавал земи, ограбени му от поробителите от Борабора. Бях уверен, че ще мога да получа обратно семейното имение, без да прибягвам до сила. Обаче необходимо условие за това бе Омай да живее в добро разбирателство със сегашните господари на острова, а той бе твърде пламенен патриот, за да се нагоди към тях.

Веднага започнах преговори, за да уредя положението му. Събрах най-знатните, които тук са по-богати и по-уважавани, отколкото на Таити, и Омай им предаде подаръците си. Първо той постави пред един от присъствуващите, когото сметнах за свещеник, предназначените за божеството червени пера и платове, както и определените за главатарите вещи. След тази церемония Омай в доста дълга реч изложи молбата си. Той разправи за това, как е бил приет в Англия от краля и неговите главатари и за богатите, полезни за острова неща, с които се е върнал. Той притежава коне и други ценни, непознати тук животни, които ще се умножат и ще се разпространят на съседните острови. Необходимо му е място за къща и толкова земя, колкото е нужна за неговото и на слугите му изхранване. Аз подкрепих искането му.

Единият от главатарите веднага отговори, че мога да разполагам с Хуахайне и с всичко, каквото има на острова. Омай, който като всички простодушни хора мислеше само за този миг, бе много доволен, защото възприе това предложение в буквалния смисъл на думата и твърдо вярваше, че ще поискам за него някакво огромно имение. Но неговата сигурност за в бъдеще за мен бе по-важна и затова се задоволих с едно малко парче земя близо до пристанището, което ни бе дадено без колебание.

Дърводелците от двата кораба построиха на Омай малка къща, в която можеше да заключи богатствата си. Едновременно с това му подредихме и градина, където посадихме лозови пръчки и посяхме различни семена. Освен това той получи един жребец, една кобила, една опрасена свиня и две свине английска порода.

Омай имаше в Хуахайне брат, сестра и шурей, които не го ограбиха като ония достойни роднини в Таити. За съжаление, те не се ползуваха с авторитет и следователно не биха могли да го защищават. При тези обстоятелства бъдещето му бе застрашено. Той като единствен богат човек щеше да живее между хора, които бяха навикнали да следват моментни пориви и желания. Близо до ума бе опасението, че другите жители на острова ще се обединят срещу него веднага щом ние обърнем гръб. За да предотвратя това, аз го посъветвах да отстъпи част от богатствата си на най-видните главатари и той ме послуша. Аз използувах всеки повод, за да обяснявам на островитяните, че рано или късно ще се върна и ще отмъстя, ако те по някакъв начин оскърбят Омай. Лесно бе да се предположи, че тази заплаха ще му бъде от полза, тъй като честото ни появяване на Дружествените острови бе накарало туземците да мислят, че периодично ще ги посещават европейски кораби.

Нашите взаимоотношения не бяха смущавани от нищо, докато един островитянин нахлу в палатката на нашия астроном и открадна един секстант. Омай ни наведе на следите на крадеца, който беше арестуван и в края на краищата си призна и върна ограбеното. Тъй като този човек изглеждаше особено нагъл, аз сметнах, че трябва да го накажа по-строго, отколкото обикновено, заповядах да му обръснат косата и брадата и да му отрежат двете уши. През втората нощ се пръсна мълва, че козите ни трябва да бъдат откраднати. Бе същият крадец и той вече бе извършил опустошения в градината на Омай. Заплахите му, че ще убие Омай веднага щом ние си тръгнем, ме принудиха още един път да го арестувам. Поради много небрежното пазене той избяга с окови на краката, но не се задържа повече в Хуахайне и отиде в Улиетеа, където се надявах, че ще го срещна.

Къщата на Омай вече бе готова и ние можехме да пренесем в нея богатствата му. В Англия му бяха дали маса ненужни неща, между които и един сандък с играчки. Той неуморно показваше на съплеменниците си тези дреболии и учудената тълпа ги гледаше с безкрайно удоволствие. Островитяните не обръщаха ни най-малко внимание на неговите гърнета, котли, паници, чинии, чашки, шишета, чаши и други съдове, а и самият той смяташе тези приспособления за ненужни. Той постепенно сменяше тези неща при нашите моряци за брадви и други железни сечива, които в тази част на света имаха по-голяма стойност и му създаваха превъзходство над сънародниците му. На сбогуване Омай се държа като мъж. Обаче, когато дойде при мене, той не можеше повече да си сдържа сълзите и докато го свалиха на сушата, той плака в лодката, която го закара от кораба на острова.