Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (147) (Корабни дневници)

Кражба на една коза и последиците

Подарих на Махайне различни неща, които много му харесаха, но не можех да изпълня молбата му да му дам чифт кози. Той вече имаше достатъчно такива и аз не можех само за да му угодя, да ощетя някой друг остров. През деня козите пасоха на сушата, а вечерта една липсваше. Аз заповядах да я поискат обратно от Махайне, а животните, както обикновено, пратих на сушата. Не ми минаваше през ума, че населението ще има безочието да извърши втора кражба, след като първата току-що бе разобличена. Вечерта пак липсваше една коза. Тя бе бременна и Махайне я задържа, а изпрати първата.

На следната утрин жителите от околността изчезнаха и даже бяха взели един мъртвец, когото преди това бяха изложили. Махайне бе отишъл в една друга част на острова. Няколко морски пехотинци, които изпратих с една лодка, се върнаха през нощта, без да са постигнали нещо. Бяха залъгвали нашите хора с празни обещания, докато се стъмнило. Не трябваше да ги оставим да помислят, че могат безнаказано да ни крадат. Слязох на брега с Омай и тридесет и пет от моите хора. Скоро научихме къде е нашата коза и се отправихме към скривалището. Жителите се приготвиха да ни нападнат със своите боздугани, метателни копия и прашки. Обаче тъй като решиха, че сме много силни, те започнаха да ни лъжат и се направиха, че нищо не знаят за козата. Нищо не промени и моята заплаха, че ще запаля техните къщи и канута. Трябваше да бъда последователен, затова предадох на пламъците няколко къщи и няколко канута. На връщане към кораба изгорих други шест канута и въпреки това не получих козата обратно.

На следния ден наредих да кажат на Махайне, че ако не върне плячката си, на острова няма да остане нито едно-единствено кану. За да разбере главатарят, че не се шегувам, дърводелецът трябваше да разруши на брега три лодки, които бяха там. Аз самият предприех още една експедиция, при която изгорих или разруших осем канута. Когато се върнах на борда, козата бе там.

Тези нещастни събития много ме натъжиха. Аз бях отклонил исканията да участвувам във войната срещу Аймео, а сега може би нанасях на острова повече щети, отколкото би му докарала една битка. Утешавах се с това, че туземците сами бяха виновни за своето нещастие и че чувствуваха това. Стигайки до това заключение, аз вероятно имах право, защото след уреждането на спора те отново донесоха на борда кокосови орехи и плодове.

Времето ми бе така пресметнато, че отпътувах след като само за няколко дни повърхностно разгледах острова. Омай ме последва с кануто си и бе достатъчно благоразумен да вземе един лоцман.

Докато Таити образува една-единствена планинска маса без достойни за отбелязване равнини, планините на Аймео се простират в различни посоки и често граничат с просторни равнини и с вълнообразни хълмове. Като правило целите планини до най-високия връх са покрити с гора. На много места равният бряг се прекъсва от стръмни и урвести скали, затова Аймео изглежда много по-идиличен от Таити.

Като че ли на Аймео и на Таити се произвеждат едни и същи неща. Бие на очи разликата между жените на двата острова. Единствените хубави момичета и жени, които видяхме на Аймео, произхождаха от други острови. Момичетата от самия Аймео са дребни на ръст, лицата им са много грозни и тяхната кожа е много кафява.