Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (143) (Корабни дневници)

Човешки жертви

Въпросът, дали на Таити се пренасят човешки жертви, бе решен по убедителен начин; аз лично присъствувах при едно човешко жертвоприношение. Тържествеността имаше и политическа тенденция, насочена срещу остров Аймео, като от божеството се измолваха неговите жени и свине и всичко друго, каквото имат на острова. Човекът, който бе принесен в жертва, не дойде жив на мястото на жертвоприношението, преди това го бяха нападнали откъм гърба и го бяха убили с тояги и камъни. Един свещеник отправи много упреци към мъртвия, освен това той му зададе и въпроси. Аз не можах да науча какво той е прегрешил, но положително е, че по правило се жертвуват хора, които са извършили някакво престъпление или пък скитат, като се местят от остров на остров. На тези острови има множество такива хора, които са без определено местожителство и не припечелват по честен начин хляба си.

Такава жертва се нарича пурири, молитва на краля, а пожертвувания — тоата-табу — обречен човек. При този случай за пръв и последен път чух на Таити думата табу. Мъртвият бе заровен на мястото, където бе извършено жертвоприношението, но след известно време бе изкопан, за да му вземат черепа.

Жертвеният празник продължи два дни и това се дължеше на значението на замисленото начинание. Затова особено силно биеше на очи безразличното поведение на свещениците. Нямаше и следа от внушителната сериозност, която единствено обезпечава успех на религиозните церемонии. Свещениците носеха обикновеното облекло на туземците и съвсем делнично разговаряха помежду си. У зрителите можеше да се види същата липса на сериозност. През първия ден след започване на тържеството се появи Омай и незабавно бе обграден и обсипан с въпроси. Никой вече не обръщаше внимание на церемонията.

Свещениците ни казаха, че тези човешки жертви са стар обичай. Човешката кръв била приятна на божеството, „то живее с нея“. След такъв един празник от него може всичко да се пожелае. Внимателно бяха наблюдавани някои признаци, така например се изследваха вътрешностите на свинете. За особено щастлив признак бе сметнато това, че в един случай тези органи още трептяха, нещо, което често се вижда при прясно заклани животни, а когато една птичка издигна гласа си върху близкото дърво, радостният Оту ми каза: „Това е Еатуа“ (божеството).

През време на жертвения празник аз се въздържах да правя каквито и да било забележки, но когато вечерта седнах с Оту, открито изразих отвращението си. За преводач ми служеше Омай и той нападна своите сънародници със смелост и жар, които му спечелиха нови врагове. Нашият приятел развали всичко, когато заяви на един присъствуващ главатар, че в Англия би бил обесен, ако убие и най-нищожния човек от народа. Обиденият благородник не даде възможност на Омай да продължи и се отдалечи с викове: „Маено, маено“ — срамота, срамота!

Общуването ни не пострада от тазвечерния разговор. Оту и сега се стараеше да ни снабдява с хранителни припаси и да ни развлича с празненства. От своя страна ние поднесохме на него и на поданиците му преживявания, каквото те досега не бяха имали. Омай няколко пъти пожела да даде доказателства за своето ездаческо изкуство, но падаше от коня, преди още да се е настанил в седлото. Тогава ние с капитан Клерк се качихме на нашите две животни и обиколихме веднъж равнината на Матави. Многобройната тълпа, която се бе насъбрала, прояви такова учудване и възхищение, като че ли бяхме истински кентаври. След това, докато бяхме на Таити, нашите хора започнаха да се качват на конете всеки ден, но любопитството на туземците не намаляваше. Те взеха да обръщат на тези животни много по-голямо внимание, след като разбраха за какво служат; и ако не се лъжа, това представление повиши мнението им за нашата мощ много повече от всичко друго, каквото досега им бяха показвали европейските мореплаватели.

Пред мен често настояваха да се включа в битката срещу Аймео. Но не всички островитяни се отнесоха по един и същ начин към това, та аз отклоних тези предложения. Всъщност имаше три партии: едната много настойчиво искаше да се бие, другата бе напълно безразлична, а третата даже се застъпваше открито в полза на врага. Докато още траяха съвещанията, Потату, който спадаше към първата партия, отплува заедно с двама други главатари, слезе на Аймео и откри враждебните действия, като влезе в сражение.