Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (138) (Корабни дневници)

Три месеца оставаме на Островите на приятелството

Нашият престой на Островите на приятелството трая около три месеца. Като не се смятат споровете около няколкото кражби, които не на последно място станаха поради немарливостта на нашите хора и бързо се уредиха, никога не се стигна до тежки разпри. От това общуване с туземците имахме голяма полза. През време на целия ни престой живеехме почти изключително от храните, които те ни доставяха, а освен това натрупахме и запаси, които ни стигнаха до Таити. Нашият добитък придоби нова сила върху поляните на Тонгатабу, но аз в знак на благодарност им оставих полезни животни. Трудно бе да се намери чиста сладка вода в достатъчно количество, но в случай на нужда човек може да се задоволи и с наличната вода.

Под название Острови на приятелството аз разбирам не само групата Хапаи, която посетих, но и всичките досега открити острови, разположени северно от тази дължина, както и няколко други, които европейските пътешественици никога не са виждали. Те всички са под върховната власт на Тонгатабу, за който в никакъв случай не може да се каже, че е най-голям по размери, но е главен остров и седалище на правителството.

Според данни на туземците към този архипелаг спадат не по-малко от сто и петдесет острова. За да ни изяснят това число, те натрупаха точно толкова листа. Петнадесет от тези острови са високи и планински, а тридесет и пет са със значителни размери. Между останалите острови има вероятно и такива, които представляват ненаселени скали и пясъчни прагове.

Като най-значителни от по-отдалечените острови често ни сочеха Вавао, Хамоа и Фиджи. Описваха ги като по-големи от Тонгатабу. Аз щях да намеря тези острови и да изследвам Хапай, ако Финау, когато пожелах да го придружа дотам, не бе ме отклонил с невярното сведение, че Хапай бил малък и нямал пристанище. По-късно чух от Пулахо, че в действителност това е голям остров, където се произвеждат всички изделия, които има на останалата част от архипелага и че освен това там се намира поток с най-добрата сладка вода.

Хамоа, който също е зависим от Тонгатабу, е разположен северозападно от Вавао на разстояние, което може да се премине за два дни. Ако е вярно казаното от туземците, това е най-големият от Островите на приятелството. Пулахо често пребивава там и жителите му се ползуват на Тонгатабу с голямо уважение. Казаха ни, че песните и танците, които бяхме видели при празненствата, произхождат от този остров и ни показаха различни сгради като образци на къщите във Вавао.

Както ни казаха, Фиджи лежи на три дни път северозападно от Тонгатабу. Описаха ни острова като много плодороден, с много кучета, птици и всички видове корени и плодове. Фиджи е по-голям от Тонгатабу и не е зависим от него. Двата острова често водят война помежду си и хората от Тонгатабу много се страхуват от Фиджи. Те го показаха по много изразителен начин, като наведоха глави и закриха лицето си с ръце. Много се страхуват от жителите на Фиджи поради сръчността, с която боравят с лъка и прашката. Ужасът, който вдъхват, се повишава от факта, че те също като новозеландците изяждат убитите си врагове.

Изглежда, че когато двата острова живеят в мир помежду си, търговията между тях е много оживена. Хората от Фиджи, които видяхме във владенията на Пулахо, имаха, общо взето, по-тъмен цвят на кожата, отколкото жителите на Островите на приятелството. Към тези хора се отнасяха с голямо уважение. Но това, изглежда, се дължеше не на тяхната мощ, а на духовното им превъзходство. Всеки случай, ако се съди от различните им изделия, те са много изкусни. Боздуганите и копията им са направени превъзходно, те притежават равномерно изпъстрени платове, рогозки с нюансирани с вкус багри и глинени гърнета, изработени много изкусно.