Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (134) (Корабни дневници)

Борби и танци

На другата сутрин Финау и Омай, които бяха станали неразделни, ме уведомиха, че на острова ме очакват. На същото място, където предишния ден ме бяха приели, намерих голямо събрание от туземци. По всичко личеше, че се подготвя нещо необичайно. Едва седнах и се появиха стотина островитяни, които се наредиха отляво и натрупаха на две пирамиди диоскореята, хлебните плодове, бананите, кокосовите орехи и филизите от захарна тръстика, с които бяха натоварени. Други се появиха отдясно и натрупаха от тази страна същите неща. На пирамидите завързаха и свине, и кокошки. Две от пирамидите бяха определени за мен, две за Омай. Тогава започнаха игрите, които представляваха истинското съдържание на това тържество.

В кръга излизаха воини, въоръжени с геги, и минаваха край нас. След като няколко минути се въртяха около себе си, те се разделяха на две групи и сядаха. Единият от тях ставаше с горда стъпка, излизаше напред и започваше да предизвиква отсрещната партия повече с движения, отколкото с думи. Ако предизвикателството биваше прието, както ставаше обикновено, войнствената двойка се биеше с гегите, докато една от страните се признаваше за победена. Няколко старци, които играеха ролята на съдии, казваха на победителя похвални думи, а зрителите го поздравяваха с трикратен радостен вик.

След всяко от тези зрелища имаше почивка от няколко минути, която бе запълнена с борба и юмручен бой. Боксовите борби приличаха на нашите английски боксови състезания. Колко се учудихме, когато две силни жени излязоха на арената и започнаха да се обработват с юмручни удари! Тяхната борба продължи около половин минута, след което едната се призна за победена. Победителката получи от тълпата същите почести, които биваха оказвани на мъжете. Въпреки нашето неудоволствие от тази част на празника, напред излязоха две млади момичета и положително щяха да се дарят със силни удари, ако няколко стари жени не ги бяха разделили. Тези борби се провеждат пред най-малко три хиляди души и състезаващите се проявяват най-добро настроение, въпреки че мъже и жени получаваха удари, които положително болят дълго след това.

На следния ден аз също дадох на туземците представление и заповядах на морските пехотинци от двата кораба да проведат своите упражнения и в заключение да дадат изстрел с оръжията си. Островитяните бяха очаровани, но веднага отговориха с един вид танц, който по сръчност и точност на движенията стоеше високо над нашите военни упражнения. Всеки от танцьорите — а те бяха сто и пет — държеше в ръка леко, много елегантно обработено гребло, което движеше по различни начини.

Единствените им инструменти бяха два барабана или по-точно две издълбани стебла от дървета, върху които те удряха с парче дърво. Но танцьорите не се направляваха по тези барабани, а по някакво хорово пеене, на което самите те пригласяха. Това пеене притежава един вид мелодия и танцовите стъпки се изпълняват така строго в такт, че групата танцьори изглеждат като една-единствена голяма машина. На всеки европейски театър танцът им би получил горещи ръкопляскания.