Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (132) (Корабни дневници)

Неблагоприятни ветрове затрудняват пътуването

Северозападният бряг на острова бе единственото място, където можеше да се пристане. Изпратих натам няколко лодки и едва те потеглиха, когато туземците, които дотогава бяха останали с лодките си при нас, прекратиха размяната и с всички сили загребаха към сушата. Нашите лодки преминаха през рифа не без трудности. На брега стояха мъже с боздугани и копия, а жени пренасяха метателни копия. При тези обстоятелства господин Кинг се отказал да слезе на сушата и аз отпътувах, без да правя по-нататъшни опити, тъй като ми се стори, че би било твърде скъпо да заплатя с кръв за малко сено.

И така всички острови, до които се доближихме след Нова Зеландия, не оправдаха очакванията ми. Неблагоприятни ветрове и други непредвидени обстоятелства така бяха забавили нашето пътуване, че през тази година вече не можеше нищо да се предприеме във високите ширини на арктическите води. Ние бяхме още далече от тях, а най-благоприятното време за изследване вече бе започнало. Сега моята най-голяма грижа беше да запазя нашите животни и да щадя запасите си, така че да не ми липсва нищо, когато през следващата година започна да изследвам западното крайбрежие на Америка и да търся северозападен морски път.

Исках да поема курс направо към Еуа, по същите тези неблагоприятни ветрове, които вече ми бяха създали толкова много затруднения, ме принудиха да отида на север до островите Палмерстън. На 13 април те бяха пред мен. Нашите животни почти умираха от глад и аз на всяка цена трябваше да си набавя фураж. За щастие тук намерих всичко, което ми бе необходимо за тях, а освен това и пресни продукти.

Осемте или деветте острова, които са разположени един до друг във формата на кръг и се обединяват под названието острови Палмерстън, са издадените напред краища на един коралов риф. Те всички са с малки размери и въпреки това на двата, посетени от нас, острова можахме да си доставим толкова храна, колкото ни бе необходима за едно по-дълго пътуване. На единия имаше удобно място за спиране в малък, защитен от коралови скали залив. Почвата, която край брега се издига на не повече от три фута над морето и цялата се състои от коралов пясък с малко чернозем, макар и бедна, е покрита с дървета и храсти. По дърветата край брега са накацали много фрегати и тропически птици.

Във вътрешността на рифа има езеро с голяма коралова плитчина. Това бе наистина едно очарователно място. Без съмнение рифът над морето бе свързан с брега, но се издаваше толкова далеч напред, че не можеше да се забележи и поради това изглеждаше като че плува във водата. Морето бе съвсем спокойно и яркото слънце даваше възможност да се различат отделните видове корали. На някои места видяхме много сталактити, а другаде кълба и различни други форми. Навсякъде се бяха налепили миди и образуваха гирлянди с трептящи цветове. Рибите спокойно играеха във водата и ни възхитиха със своите жълти, сини, червени и черни бои. С възторг се наслаждавахме от вида на тази приморска пещера и съжалявахме, че тя е така скрита, че рядко хора ще могат да ѝ се възхищават.

След като бях напуснал островите Палмерстън, аз поех курс на запад в посока към Анамока (Намука или Ротердам). През нощта на 24-ти срещу 25-ти април минахме край Дивашките острови, които бях открил през 1774 г., а на двадесет и осми съгледахме малките острови източно от Анамока.

Между Анамока и близкия остров Команго (в групата Острови на приятелството) към нас се стичаха толкова много канута, че напредвахме твърде бавно. Тъй като повечето спорове с туземците възникват тогава, когато моряците имат право сами да въртят разменна търговия, аз възложих общуването с островитяните само на няколко доверени хора под надзора на един офицер. Тази предпазливост бе толкова по-целесъобразна, като се има пред вид, че исках да получа преди всичко хранителни припаси, а по отношение на тях туземците проявяват въздържаност, след като моряците започват да купуват както обикновено най-вече оръжия и други дреболии.

Бях принуден отново да вляза в моето старо пристанище. На североизточния бряг водата бе твърде далече и твърде лоша. Там ни последваха канутата, някои от които бяха натоварени с четиридесет-петдесет души, а на брега ни бе разчистено едно място, където можехме да разположим обсерваторията и палатките и да пуснем животните ни да пасат.

Тубау, главатарят на острова, заведе мен и Омай в своето жилище, което бе разположено на едно прелестно място всред градина. То бе обградено от много хубава поляна и Тубау ни каза, че се грижи за него така старателно, за да могат тези, които го посещават, да си изчистват краката. Това чувство за чистота, което още не бях забелязал на нито един от островите на Южно море, е разпространено навсякъде из Островите на приятелството. Подът на жилището бе покрит с рогозки и килимът и на най-елегантния английски салон не би могъл да бъде по-чист.

Нашата работа на сушата започна на 3 май. Някои от хората ми косяха трева за животните, други пълнеха бъчвите за вода от близкото езеро, а едно трето поделение режеше дърва. Тези дървосекачи избраха най-близките дървета, но трябваше да подирят едно по-отдалечено място, защото бяха попаднали на пиперови дървета, дразнещият сок на които предизвиква мехури по кожата и вреди на очите.