Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (13) (Корабни дневници)

Дрехи, жилища и хранене

За облеклото си таитяните употребяват различни видове платове и рогозки. Жените закриват долната част на тялото си с парче тъкан, което като фуста пада до средата на краката. За горната част на тялото са предназначени две други парчета, които се носят едно върху друго, и имат в средата отвор, през който се провира главата. Тези тебута, както ги наричат, се завързват около тялото с колан от по-лека материя, рамената остават свободни. Носията на мъжете е съвсем същата, само че предназначената за долната част на тялото дреха е здраво прилепнала, така че се образува нещо като панталони. По-знатните се различават от останалите само по количеството материя, която употребяват. Обици носят и двата пола, но само на едното ухо. Когато дойдохме на острова, те употребяваха за тази цел малки миди, камъчета, червени грахови зърна или малки перли, но нашите стъклени дреболии веднага изместиха тази мода.

Къщите или колибите на този народ са разположени сред леса. Обикновено горичките от големи хлебни дървета или кокосови палми се простират от колиба до колиба. Въздухът влиза свободно, морският вятър прониква в жилищата, които нямат стени, а времето е винаги хубаво и меко.

Всички къщи са построени по един и същ начин. Три реда колони, две от страните и една в средата поддържат направения от кокосови листа покрив, който в средата е най-висок. Върху земята е насипано няколко инча сено, а на него са постлани рогозки, които през деня служат за сядане, а нощем като легла. Главатарят спи в своята колиба с жена си сам. В останалите жилища нощем се събира цялото семейство; а когато вали, тук идват даже и слугите, които при хубаво време спят вън под някое дърво. Всички колиби са предназначени за нощна почивка, през деня се живее на открито, където се и яде. При хранене те имат един странен обичай, който трудно може да се разбере при един народ, който е така общителен. Всеки яде сам и даже когато в едно семейство има сестри и братя, никой не участвува при храненето на другия. При жените това уединяване отива до там, че за тях се готви отделно. Когато на нашия кораб ни посещаваха таитяни, които може би бяха най-близки роднини, всеки си носеше яденето и се хранеше сам, настрана от другите. И ако даже едва се докоснехме до техните яденета или дори само до торбата, в която бяха сложени, те хвърляха всичко далеч зад себе си.

Растителното царство доставя на таитяните по-голямата част от тяхната храна. Ако някой вожд заколи свиня, то той я разпределя на приблизително равни части между своите поданици, но тъй като те са твърде многобройни, разбира се, че на всекиго се пада твърде малко. Птици и кучета се ядат по-често. Птиците не мога много да ги похваля; кучетата, които живеят изключително от растителна храна, са почти така вкусни, както английските агнета. Малките риби, които морето доставя, се ядат сурови, както при нас стридите. Те страстно обичат омари, раци и миди.

За да си достави своята главна храна — хлебния плод — таитянинът трябва само да се изкачи по най-близкото дърво. Ако жителят на тези щастливи острови посади десет млади хлебни дървета, то той е изпълнил своя дълг към света и към следващото поколение. Тогава той е направил толкова, колкото нашият европейски земеделец, който всяка есен, пролет и лято оре, сее и жъне и не само изхранва своето семейство, но му оставя пари и подреден дом. Наистина не цялата година има хлебни плодове, но затова пък има кокосови орехи, банани и други подобни.

Сварен, хлебният плод наподобява нашите картофи, само че не е толкова брашнен. Приготвят го по три различни начина: като му сипват вода или кокосово мляко и с помощта на един кремък го превръщат в тесто, или като го смесват с банани или други плодове, или го оставят да се превърне във възкисела маса, наречена махи. Махи замества хлебните плодове, когато поради годишното време няма пресни. За да го приготвят, разрязват не съвсем зрелия плод на парчета и го покриват с листа. В това състояние той започва да ферментира и добива един неприятен сладникав вкус. Отстраняват всички семки и остатъкът се хвърля в една дупка, облицоват я с трева и накрая я покриват с листа и камъни. След по-нататъшно ферментиране махи добива възкисел вкус и може да се запази няколко месеца. Варят го и го ядат топло или студено. Това ястие ни се стори също така неприятно, както суровата маслина, когато се яде за първи път.

Месото се вари или пече. Питиетата на туземците са вода и кокосово мляко. Начин да се получават опияняващи напитки с помощта на ферментация те за щастие не познават, не употребяват също така никакъв наркотик, нито тютюн, нито опиум, нито бетел. Междувременно узнахме, че те понякога изстискват и пият сока на едно растение, което при тях се нарича ава-ава. По време на нашето присъствие това растение не бе узряло, така че не можахме да наблюдаваме неговото действие. Сокът опиянява и главатарите трябва да се състезават кой може да изпие най-много. Лицата от по-долен ранг се въздържат от това удоволствие, а на жените то е строго забранено, По-знатното население спи през целия топъл ден и е извънредно лениво. Нямат никакво друго занимание, освен да ядат и да спят. Просто невероятно е колко може да погълне един човек при едно-единствено ядене. Аз видях, че един изяде три риби, големи колкото речен костур, три хлебни плода, всеки от които бе голям колкото два юмрука, освен това кълцан хлебен плод, който е толкова хранителен, колкото и най-плътната питка. За да не ме помислят лъжец, мога да посоча за свидетели господата Бенкс и Солъндър и много офицери.

Към забавленията на таитяните спадат състезанията по стреляне със стрели и хвърляне на копие. Флейтите и барабаните са техните единствени музикални инструменти. Флейтите се състоят от едно кухо парче бамбук и от тях не могат да се получат повече от четири тона. Барабанът се прави от едно дърво с цилиндрична форма, което се издълбава до долу и се покрива с обтегната кожа от акула. Барабанът се удря с ръце. Свиренето с тези инструменти се съпровожда с пеене. Песните са импровизирани, имат известен ритъм и са римувани. Често се чуват песни, особено през нощта, понякога от един глас, понякога от хор.