Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (129) (Корабни дневници)

Атиу е също трудно достъпен

На втория ден отново се появи земя, един остров, който приличаше на Мангая и имаше почти същите размери. (Атиу, също един от Куковите острови.) Отдясно имаше един по-малък, до който можехме да стигнем по-бързо, но аз разчитах, че на първия по-лесно ще намерим храна за нашия добитък. Туземците изпратиха срещу нас канута, във всяко от които имаше по един човек. Те без страх се допряха до кораба, не отблъснаха подаръците ни и ни дадоха малко кокосови орехи. При това те нямаха намерение да правят размяна.

Островитяните бяха вече на борда, когато доплува още едно кану. На него имаше дванадесет души, които пееха в хор по такт, който даваше един от тях. След като изпълниха тази музикална церемония, те попитаха за командира на кораба. Аз посочих към себе си и те ми поднесоха една рогозка, една млада свиня и няколко кокосови ореха. Аз ги разведох из каютата и из другите части на кораба. Някои предмети ги изненадаха, но нищо не задържа по-дълго вниманието им. Те внимаваха да не се приближат до конете и кравите и нямаха никаква представа какви са тези животни. Дадохме им много неща, но те все пак се отдалечиха недоволни, защото не им подарихме нито едно от кучетата, които им харесаха повече от всичко друго.

Брегът бе също така недостъпен както при Мангая, а и тук отпред имаше стръмен коралов риф. Тъй като вятърът бе съвсем слаб и загубата на няколко дни нямаше значение, аз възприех съвета на господин Гоър да изпратя до оня риф няколко лодки, които там щяха да могат да натоварят донесените им от туземците неща. Имах нужда преди всичко от фураж за моите животни, трева или бананови листа. На другата сутрин получих нови доказателства за добрата воля на населението. Те отново ми донесоха една свиня, кокосови орехи, банани, срещу които получиха предмета на най-горещите си желания: едно куче.

Омай и господата Гоър, Андерсън и Бърни отплуваха към брега с тези хора. Те не посмяха да отидат с лодките си много близо до прибоя. Туземците ги оставиха и като че ли съвсем забравиха нашите приятели, дотолкова вниманието им бе заето от кучето, което на брега предизвика всеобщо учудване. Междувременно господин Гоър бе закотвил лодката. Когато най-сетне дойдоха две канута, за да ги отведат, той остави екипажа в лодката и заедно с Омай и двамата споменати господа се довери на туземците без оръжие. (Тук Кук прибавя доклада на корабния лекар Андерсън, който в него описва своите преживявания и наблюдения на острова.)

Карта на Тихия океан

Островитяните много изкусно използували фазите на прибоя и благополучно извели гостите си на рифа, закрепили лодките им и им помогнали по отвесните и остри коралови скали, докато стигнали до брега. Събраното там население държало зелени клонки в ръцете си и приело офицерите ни с южноморския поздрав, взаимно търкане на носовете. Превели нашите хора през тълпата към вътрешността на острова. Ако любопитните започвали много силно да напират, вождовете, които, изглежда, се ползуват с голямо уважение, започнали да удрят безогледно по главите и плещите на съплеменниците си.

След алеята от палми, през която водел пътят им, в две редици били застанали воини. Те носели боздуганите си, опрени на рамо, както нашите войници своите пушки. Между въоръжените имало трима главатари, които седели на земята. Завели господин Гоър и неговите спътници при най-възрастния от тези главатари и ги поканили да седнат.

Няколко минути по-късно се появили двадесет млади момичета, украсени с качулки от пера. Те танцували по една сериозна мелодия, която изпълнявали в хор. Това били най-хубавите момичета и вероятно ги били подбрали. Тялото им, което се виждало, с изключение на средната част, покрита с една поличка, стигаща до коленете, излъчвало сила и сръчност. Черните им очи придавали прелест и живот на малко нещо грубите черти на лицето. Докато те още танцували, се зачул шум като от галопиращи коне. Това били въоръжени воини, които се гонели и представяли някаква военна игра.