Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (124) (Корабни дневници)

От нос Добра Надежда до островите Кергелен

Аз съкратих нашия престой колкото се може повече. На 30 ноември дигнахме котва, но още няколко дни не загубихме земята от погледа си. При силен западен вятър продължихме пътуването си към югоизток. Вълните приличаха на планини и корабът, силно клатушкайки се, с труд си пробиваше път през вълните. Ние употребихме най-големи усилия, за да запазим нашите животни и въпреки това ни умряха няколко кози, най-вече козли, а и няколко овце. Мисля, че тези загуби трябва да се отдадат повече на все по-усилващия се студ, отколкото на неспокойното движение на кораба.

По обед на 12 декември видяхме земя, която се простираше в югоизточна посока, а когато се приближихме, се раздели на две. И двете части имаха стръмни и осеяни със скални блокове брегове. Планините се издигаха до значителна височина и склоновете им бяха покрити със сняг. Това са същите острови, които господата Марион-Дюфрен и Крозе открили през 1772 г. Тъй като те нямат име върху картата на южното полукълбо, издадена през 1775 г. от господин Крозе, то аз сметнах, че имам право да ги кръстя в чест на един син на Джордж III, острови на принц Едуард. Няколко други острова нарекох на откривателите, острови Марион и Крозе.

По това време ветровете винаги идваха от посоката между север и запад и времето бе отвратително. Въпреки че в това полукълбо бе средата на лятото, имахме студ, какъвто цари в Англия през зимата. Обаче лошото време не трябваше да ме спре да променя курса си и да потърся Страната на Кергелен, където според дадените ми указания трябваше по възможност да открия някое добро пристанище. (Френският мореплавател дьо Кергелен-Тремарек бил открил островната група през 1772 г.)

След шестнадесети гмурци, пингвини и водорасли предизвестиха близостта на земя. На двадесет и четвърти на югоизток се показа очакваната земя. Ние разпознахме един доста висок остров. Скоро след това открихме още един, а после и няколко по-малки, които се простираха в югоизточна посока. Моето намерение беше да проникна между тези острови, но вятърът духаше откъм гърба ми, вълните се вдигаха нависоко, на брега страхотно бушуваше прибоят и положението ми би могло да стане опасно, най-вече поради мъгливото време.

Заварих всичко така, както го бяха описали французите. Зад отвесна и голяма предпланина брегът образуваше редица носове и заливи, между които, разбира се, би трябвало да има и добро пристанище. Надеждите ми не се излъгаха; точно зад носа се намираше удобно и сигурно дъно за хвърляне на котва.

Цялата крайбрежна ивица бе населена с пингвини и други водни животни. Тюлени имаше малко, но все пак ми се удаде да получа мас за нашите ламби, тъй като животните не бяха никак плашливи и можехме да ги бием с тояги. Нямаше защо да се страхуваме за попълването на водните си запаси, тъй като навсякъде струяха извори. Тук не растяха дървета и храсти и изобщо имаше малко растения. Не сполучи и намерението ми от най-високата планина да получа общ поглед върху островите, тъй като мъглата ограничаваше видимостта само до най-близките точки.

Ние отпразнувахме коледния празник в този залив. Нашите моряци правеха излети из околната местност, която навсякъде бе унила и неплодородна. Не отговаря на действителността предположението, че Земята на Кергелен е част от Южния континент; тя представлява остров с не особено значителни размери. Нито един от островите в двете полукълба, открити на такава ширина, не предлагат толкова малко както на мореплавателя, така и на естественика. Зеленината, която се забелязва на известно разстояние от брега, предизвиква представата за плодородие. Но това е измама! Когато слезе на брега, човек вижда, че едно растение от рода на саксифрагацеите създава този килим. То расте на снопове, като се изкачва сравнително високо по планините и образува просторни зелени площи, под които винаги има торфено блато, в което кракът затъва до прасците и даже до колената. В случай на нужда този торф би могъл да се изсуши, за да се получи гориво.