Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (121) (Корабни дневници)

Решение за връщане в родината

На 14 февруари пресякохме гринуичкия меридиан, на седемнадесети достигнахме ширината, където господин Буве твърди, че е открил нос Сирконсизион. Но никъде не намерихме и най-малкия признак за земя, даже и на тази дължина, която господин Буве е вписал в дневника си. Поради това е съвсем сигурно, че този мореплавател се е излъгал от някое огромно ледено поле, всред което е имало високи айсберги, нещо, което нерядко ни се случваше и на нас самите. (Топографските измервания, извършени от откривателя Буве, са били неточни.)

Аз вече бях преплувал високите ширини на Южно море и така го бях пребродил, че нямаше основание да се предполага, че съществува някакъв континент, освен в непосредствена близост до полюса, извън рамките на възможностите на корабоплаването. Като посетих на два пъти тропическото море, аз не само точно определих местоположенията на няколко предишни открития, но направих и някои нови и струва ми се, че оставих малко, което още би могло да се направи в тази част на света. Затова мисля, че целта на пътуването бе постигната във всяко едно отношение, южното полукълбо бе достатъчно добре изследвано и окончателно бе сложен край на търсенето на някакъв южен континент, един континент, който от почти две столетия привличаше върху себе си вниманието на морските сили и бе любима теория за географите от всички времена.

Не би било справедливо да удължа повече, отколкото е необходимо, тежкият труд и лишенията, на които моят екипаж непрекъснато бе изложен. Много добре разбирах, че държането им по време на цялото пътуване заслужаваше пълно уважение. Тези съображения ме накараха да се откажа да търся френските открития и да се отправя към нос Добра Надежда.

Силни северозападни ветрове ни принудиха да минем по обиколен път и на първи март по права линия се намирахме южно от Кап. От тези неблагоприятни въздушни течения станахме нетърпеливи и никога друг път не сме поглеждали към небето така често, търсейки признаци за някаква промяна. От нашето заминаване от Кап бяха изминали двадесет и седем месеца и през цялото това време нашият престой на суша бе траял, като се пресметнат всички дни, най-много шест месеца. През по-голямата част от времето, особено напоследък, бяхме принудени да се задоволяваме със солени храни. След 35 градуса южна ширина можахме да свалим топлите си дрехи. На следния ден, 16 март, видяхме един кораб, а скоро след това и втори. Първият, холандски, се връщаше от Индия и постепенно се приближаваше към нас. На следния ден можахме да изпратим към него една лодка и научихме, че в цяла Европа цари мир. От този кораб не получихме прясна храна, тъй като самият той вече бе твърде дълго на път. Когато ни настигна вторият кораб, който бе английски, ни подариха една свиня и няколко гъски, които ни дойдоха много добре.

На 21 март към обед Столовата планина над Капщад бе на голямо разстояние от нас, но на 22 март хвърлихме котва в Столовия залив. Но тук брояха още 21 март, тъй като при нашето пътуване от запад към изток (тоест срещу слънцето) ние бяхме спечелили един ден. Сега получихме европейски вестници и на части научихме историята на последните три години. Гостоприемството, което ни оказаха в Капщад, можехме да приемем само с голяма предпазливост. Изгладнелите ни стомаси така бяха отвикнали от храната, че трябваше да прекъсваме да ядем тогава, когато ни бе най-вкусно. Всички, които в началото ядоха без мярка, зле си изпатиха.

При пристигането си имахме двама болни, които бяха изпратени в болницата. Всички други наши хора бяха работоспособни и бързо придобиха нови сили, като се хранеха с пресни продукти, пресен зарзават и ръжен хляб. Престоят не трябваше да трае по-дълго, отколкото бе необходимо, за да възстанови екипажът силите си, да поправи кораба и да натовари запас от нова храна. На 27 април бяхме готови за отпътуване и се сбогувахме с доктор Спарман, които остана тук. След като отплувахме, на следния ден в трюма намерихме скрит човек. Това бе един немец, който бе попаднал в ръцете на холандски търговци на роби и бе използувал тази възможност, за да се завърне.

(При завръщането си Кук минал през Света Елена и оттам през остров Асенсион и Фернандо де Нороня към Азорските острови, където на Файал спрял още един път. За този остров и за града де Хорта той в записките си дава живо описание. Най-сетне на 29 юли 1775 г. се появил английският бряг, а на 30 юли в Портсмут Кук отново стъпил на английска земя.)