Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (120) (Корабни дневници)

Още един път настъпление на юг

Аз исках от Стейтън-Ленд да се спусна още един път на юг. До вечерта на 6 януари плувахме на юг и минахме 58 градуса южна ширина, без да видим лед. На Южния полюс количеството лед и неговото разпространение към север се мени през различните години. През 1770 г. точно по същото годишно време д-р Хели срещнал значителни маси лед на 52 градуса южна ширина. През онази вечер на шести аз се обърнах към север и се върнах до 54 градуса южна ширина.

На осми падна силна вечерна роса и често започнаха да се появяват буревестници, албатроси и тюлени — по мнението на моряците ясни доказателства, че наблизо има земя. През следващите дни към тези признаци се прибавиха и пингвини и водорасли, а на четиринадесети офицерът на вахтата докладва, че се вижда земя, която е твърде висока. Аз предположих, че се касае за някакъв голям айсберг, но вечерта вече не можехме да се съмняваме, че имаме пред себе си земя. Въпреки студения вятър на следния ден времето остана толкова мъгливо, че не можехме да видим нищо и се проясни едва на шестнадесети. На острова имаше високи планини, които, с изключение на няколко черни места бяха покрити със сняг и лед. В чест на монарха, който ме бе натоварил с тази експедиция, аз нарекох острова Южна Джорджия.

На двадесети януари аз заобиколих цяла Южна Джорджия. Този остров се състои само от стръмни, назъбени планини. Всички цепнатини и урви между планините бяха изпълнени със сняг. В залива, в който влязохме с лодките, имаше един от онези айсберги, които така често срещахме да плуват по морето и от които от време на време със силен шум се откъсваха големи парчета. Срещнахме и морски котки и пингвини, които бяха с необикновени размери.

При мъгливо време заобиколихме един малък остров, около който имаше пръстен от скали (Клеркс Рокс). На 26 при хладен вятър и сравнително ясно време тръгнахме към юг, а на двадесет и седми при 29 градуса и 30 минути южна ширина видяхме айсберги. Още на другата сутрин се озовахме пред голяма ледена маса, която ни препречи по-нататъшния път към юг. От непрекъснатия студ няколко моряка си бяха спечелили ревматични болки. При влажния въздух и постоянната фъртуна не можехме да се надяваме, че тези болни ще оздравеят.

На 31 януари при мъгла, която не ни осигуряваше далечна видимост, от марса извикаха: „Земя!“ Приближихме се до нея на разстояние половин морска миля. Този нов бряг правеше крайно мрачно впечатление. Отвесните и много високи скали бяха покрити с черни дупки. В подножието им вълните се разбиваха, а горе само един-единствен бял връх се подаваше от облаците. Различните острови и островни групи, с които се сблъсках и един от които нарекох Южен Туле, а един друг Сандвичева земя (Да не се смесва със Сандвичевите острови в Тихия океан), бяха покрити със сняг, а бреговете им преградени от ледове. Отказах се да предприема едно по-подробно изследване, защото дните станаха по-къси и по-студени, а нашите припаси се стопиха. Киселото зеле вече бе изядено и цялата ни храна се състоеше от натрошени, проядени от червеи сухари и полуизгнило солено свинско.