Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (12) (Корабни дневници)

Животът на Таити

Заливът Портроял, който, както казвахме, се нарича от туземците Матаваи, може лесно да се разпознае по една висока планина, която се намира в средата на острова. Дъното е дълбоко за хвърляне на котва, брегът песъчлив, а от задната страна една река се влива в морето. Дърва за горене могат да се получат само от плодните дървета и те трябва да се купуват от туземците, за да не се стигне до разпри с тях.

Няколкото долини и тясната крайбрежна ивица са единствените населени места на острова и тук населението е многобройно. Къщите не образуват села, а са уединени в банановите горички. На острова има в изобилие хлебни плодове, кокосови орехи, тринадесет вида банани, един вид ябълка, която на вкус е подобна на ананаса, различни други хлебни дървета, батати (сладки картофи), игнами (луковични растения), един вид арумови корени (змийски лапад, с богати на скорбяла луковици) и т.н. Всички тези плодове са дарове на природата и изискват толкова малко работа, че изглежда таитяните не са засегнати от всеобщото проклятие: „Трябва да изкарваш хляба си с пот на челото!“ Свини, кучета и някои птици са единствените питомни животни на острова. Морето доставя голямо количество чудесни риби от различни видове, които са любимата храна на жителите. Поради това риболовът е главното занятие.

Мъжете са едри, силни и със съразмерни части на тялото. По-знатните жени са във всяко отношение толкова едри, колкото и европейките, но тези от по-низшите класи остават най-често дребни, вероятно поради преждевременното общуване с мъже. Единственият им цвят е онзи светло или маслиненокафяв, който някои европейци предпочитат пред най-хубавата комбинация между бяло и червено. При обикновените хора, които повече са изложени на слънцето, кафявият цвят е по-тъмен, при останалите кожата запазва естествения си цвят и е мека и гладка. Формата на лицето е приятна; скулите не са изпъкнали, очите не са вдлъбнати и челото е леко извито. Единственото, което не отговаря на нашите схващания за красота, е малко нещо сплеснатият нос. Очите, най-вече тези на жените, са изразителни и от тях лъха или страст, или мека чувственост. Зъбите са почти винаги равномерни и бели, дъхът чист.

Косата им, общо взето, е черна и малко груба. И двата пола махат космите под мишниците си и ни смятаха за нечисти, защото не постъпваме като тях. Косата се натрива с кокосово масло. Тъй като това масло обикновено е граниво, то разпространява една неприятна за европейците миризма, макар и да е смесено с благовонни билки и цветя.

Тялото се покрива с рисунки или, както тук казват, се татуира. За тази цел кожата се надрасква с едно малко сечиво, но не толкова дълбоко, че да кърви. Инструментът се състои от кокал или мида с резец от остри зъбци или връхчета от три до двадесет на брой. Тези връхчета се потопяват в сажди от ламба с кокосово масло и резецът се поставя на онова място на кожата, което трябва да се татуира. След това с една пръчка се удря по дръжката. Черната боя, която се втрива в малките рани на кожата, никога не се разсейва. Операцията е болезнена и за оздравяването са необходими много дни. Господин Бенкс наблюдава татуирането на едно младо момиче, което трая повече от час. Рисунките са или четириъгълници, кръгове и полумесеци, или груби фигури на хора, птици и кучета. С особено предпочитание се удостояват седалищните части. Лицето се щади.