Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (109) (Корабни дневници)

Една огнедишаща планина

Поради издигащите се пред нас планини, от вулкана видяхме само назъбения ръб на кратера, който на няколко места бе пукнат. Всеки пет минути от планината се издигаше огнен стълб, а съпровождащият го подземен гърмеж траеше често по половин минута. Заливът бе пълен не само с дим, но и с пепел, която силно дразнеше очите. Тя падаше в такова голямо количество, че само след няколко минути корабът бе засипан с нея. По брега навсякъде имаше малки парчета пемза.

Още докато пътувахме към пристанището, ни съпровождаха различни канута. Едвам бяхме хвърлили котва и туземците почнаха да прииждат от всички страни и загребаха около кораба, но на известно разстояние. Всички бяха въоръжени с копия, геги, лъкове и стрели и изглежда имаха враждебни намерения. Бяха може би повече от двеста. Опитите им да заграбят една мрежа и една шамандура показаха, че е препоръчително да им дадем представа за нашата мощ. Затова заповядах да се даде изстрел с едно оръдие и щом се чу гърмежът, всички, с изключение на един младеж, отведнъж скочиха във водата. Но когато премина първият им ужас, те всички отново се качиха в лодките и почнаха да се подиграват със своя страх. Скоро станаха толкова нахални, че заповядах да се стреля още един път, и то така, че снарядът затанцува по водата, след което всички побягнаха.

На следния ден неколцина дойдоха на кораба, донесоха ни плодове и получиха за тях подаръци. На един старец, който, като че ли имаше най-мирни намерения от всички останали, аз дадох пълно облекло от таитянски червен плат, което той веднага облече и започна да се разхожда насам-натам по брега. Обаче в никакъв случай не можех да се доверя на туземците, защото идваха все повече и повече, докато плажът загъмжа от въоръжени хора. Те се разделиха на две купчини, които искаха да ни заобиколят, когато се отправим да вземаме вода. Затова морските пехотинци трябваше да ни придружават на сушата в разгънат строй. По-малката от двете купчини бе по-миролюбива; другата, която, както пресметнах, се състоеше от повече от седемстотин души, си позволяваше предизвикателства и накрая един, който се намираше в средата, направи жест, който в цял свят се смята за ругателски. Аз го предупредих с един изстрел над главата му. На кораба сметнаха, че този изстрел е сигнал и гръмнаха с всички оръдия. Снарядите предизвикаха в залива голям шум и произведоха желаното въздействие, като островитяните побягнаха. Остана само миролюбивият старец и той ни помоли да не стреляме повече. От този миг нататък никой от туземците не се опита повече да ни обижда или да ни напада. Но все пак туземците дълго запазиха недоверието си към нас. Те не ни пускаха в жилищата си, не ни позволяваха да проникнем във вътрешността и щом се опитвахме да стигнем до вулкана, ни дезориентираха.

Те наричаха острова си Тана, което чисто и просто значи земя. Мъжете ходят почти голи. И тук се среща завързаното около корема въже, но то не се стяга толкова силно. Главата се покрива с бананов лист, увит косо около темето, или със същинска шапка от плетена рогозка. Всички много ценят накитите. Често се виждат парчета от алабастър в носа, обици от черупка на костенурка или от бели миди гердани от миди с парче талк, което виси на гърдите, и хубави полирани гривни от черупки на кокосови орехи.

След първите дни започнаха да се показват и момичета, и жени, в началото само доста отдалече. Те са по-малки и по-крехки от мъжете и въпреки това трябва да извършват най-тежката работа. Между младите момичета имаше и много с едри гърди и фини ръце, приятните черти на лицето на които ставаха още по-мили, когато те се усмихваха. Жените над тридесет години бяха загубили всякаква привлекателност, но ние забелязахме, че най-старите и най-грозните най-много се труфят. По-младите момичета носеха около тялото си само едно въже, на което отпред и отзад висеше сноп трева, по възрастните имаха оплетени от трева поли, които стигаха до коленете.

Само един млад мъж, на име Фаноко, има смелостта да дойде на борда и да се нахрани с нас. След яденето аз го разведох из целия кораб и му показал всички любопитни неща. Най-много му хареса едно таитянско куче и аз му подарих това животно, а с него и една кучка. Начинът, по който започна да се разбира с нас, говори за неговата интелигентност. По-възрастният господин Форстер и аз бяхме започнали да съставяме един речник на тукашния език и за понятието небе бяхме записали две различни думи. Помолихме Фаноко за разяснение и той ни го даде веднага. Като дигна високо едната ръка нагоре, той изрече едната дума, след това каза и другата дума, като движеше втората си ръка под първата. Ние разбрахме, че първата ръка означава небето, а другата облаците.

За наше съжаление можахме да си набавим много малко пресни продукти. Само веднъж ни подариха една млада свиня. Щяхме да получим повече плодове и корени, ако се бяхме запасили по-добре с черупки от костенурки, които най-много се търсят от жителите. Те слабо се заинтересуваха от нашите брадви, макар да им показахме, че с тези полезни сечива те за един час могат да отсекат дърво, за което иначе губят цял ден.

За да попълним менюто си, ловяхме риби. Между тях имаше и такива, с каквито мнозина от нас се бяха отровили във водите около Маликоло. Хората бяха предупредени, но те твърде много се бяха настървили на рибата, за да послушат. Разрязваха рибите, натриваха ги с пипер и сол и ги слагаха в котлите. За щастие, не се проявиха никакви лоши последици. И така, може да се приеме, че рибите от този вид сами по себе си се ядат и действуват вредно върху тялото само тогава, когато са яли отровни растения или насекоми.

Туземците внимателно гледаха моряците, когато те ловяха риба с мрежи и дадоха да се разбере, че познават само лова на морски животни със стрела или лък. На брега имаше същите риби, каквито бях наблюдавал в Нова Холандия и които скачат по рифовете с помощта на гръдните си перки. Те ловяха един вид малки щурци и бяха толкова подвижни, че едвам можеха да бъдат уловени. Преди още да си се обърнал, те с един скок се отдалечаваха на три фута.