Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (105) (Корабни дневници)

Вече две години на път

Исках да изследвам този остров и поех курс към него. Придружаваха ни канута от всички околни острови. Когато вятърът бе зад тях, те плуваха твърде бързо, защото са особено добре приспособени към този вятър, а големите триъгълни платна им придаваха твърде живописен вид. Когато нямаше вятър или пък той беше неблагоприятен, те не се уморяваха да гребат към нас, толкова алчни бяха за нашите пирони и други стоки.

Остров Тофуа изглежда населен. Положително е, че там растат палми и казуарини. Навлязохме в тесния канал, който го отделя от един друг остров и се доближихме до него на разстояние един кабелт. Не можахме да намерим място, на което да хвърлим котва. Морето навсякъде бе дълбоко осемдесет и повече фадена. Тъй като имаше силна мъгла, не можахме да видим върха на планината, но забелязахме, че на много места се издига дим. На северозападния склон, непосредствено под димящата точка, имаше едно пространство, което изглеждаше като изгорено, на останалата част от склона имаше зелени растения. Когато се намирахме в местността, където вятърът отнасяше пушека, падна дъжд, от който очите боляха. Той вероятно бе поел от въздуха частици вулканична пепел. Ние не можахме да извършим по-подробни наблюдения над този забележителен вулканичен остров, тъй като нямаше място, където да хвърлим котва, а и един хладен вятър ни прогони оттам.

Доближавахме се до една част на Южно море, която едва е била посещавана, така че тук можеха да се направят открития. Тези изгледи, благоприятният вятър и диоскореята от Анамока поддържаха оживление на кораба. Но първите открития бяха незначителни, само няколко коралови острова от най-малките, на един от които живееха множество големи костенурки. Направиха ни впечатление мощните коралови скали, които стърчаха на петнадесет фута над водата. Кораловите острови не могат да се издигат много над нея. Затова не мога да кажа как са се повдигнали тези острови, дали от земетресение или по друг начин.

На 13 юли се навършиха две години от нашето заминаване от Англия и моряците отпразнуваха тази годишнина с грог. Аз промених курса на кораба и се отправих на северозапад. На 16 се изви буря и напорите на вятъра силно разтърсиха кораба. През целия следващ ден продължи истински тропически дъжд и той бе доста опасен, защото бяхме близо до земя, а в изпълнения с изпарения въздух не можехме да я виждаме. Изглежда, че тази западна част на Тихия океан често се спохожда от бури. Аз узнах това при моето предишно пътешествие край новохоландския бряг, подобно на Квирос край брега на Еспириту Санто (Нови Хебриди) и господин дьо Бугенвил край бреговете на архипелага Луизиада (Между Нова Гвинея и Соломоновите острови). Тези бури могат да бъдат обяснени с близостта на големи земи, където даже пасатите стават променливи.

На следващия ден времето ми позволи да спра край брега. Аз различих два острова, които господин дьо Бугенвил, пред чиито Големи Циклади (Нови Хебриди) сега се намирах, бе назовал остров Света Троица и остров Аврора. Тъй като корабите му били зле съоръжени и хранителните му припаси били на привършване, френският мореплавател само бегло огледал този архипелаг, затова си струваше трудът те да бъдат изследвани по-подробно.