Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (104) (Корабни дневници)

Приятелството не е съвсем истинско

По време на обеда забелязахме, че един от нашите е изостанал на сушата и сега бе обграден от хора. Не обърнахме внимание на това и го прибраха едва когато няколко моряка отидоха на брега, за да правят покупки. Това бе господин Петън, хирургът, който се върна без пушката си. Бил на лов, придружен от един туземец, който добросъвестно носел убитите от него патици, и закъснял. На брега установил, че сме се върнали на борда да обядваме и седнал на една скала, където можехме да го видим от борда. Островитяните забелязали, че той е в затруднено положение и се струпали около него, а водачът му захвърлил патиците. Все повече го притеснявали, някои вече го заплашвали с копията си, само ловджийската му пушка ги карала да се въздържат. За да му отнемат с измама това оръжие, от което се страхували, те накарали жените си да му правят съблазнителни предложения, но господин Петън не бил в настроение да ги приеме. В това време видял, че от кораба се връща едно кану, извикал го и обещал на собственика последния си гвоздей, за да го докара до нас. В този миг му грабнали оръжието и тъй като вече бил безпомощен, посегнали към дрехите му и му взели носната кърпа и връзката. В страха си той започнал да търси из всичките си джобове нож, но не намерил нищо друго, освен една кутийка с клечки за зъби. Вероятно тази мизерна вещ го спасила, защото веднага щом я отворил и я протегнал към нападателите, те отстъпили няколко крачки. Въпреки това той вече смятал живота си почти за загубен, но тогава през тълпата се провряла една хубава млада жена с дълги развети коси и го защитила, като застанала пред него. Нашите лодки намерили при господин Петън само нея и стария ѝ баща, останалите, съзнавайки какво са извършили, били побягнали.

Сутринта на двадесет и осми много безпокоиха моите хора, които носеха вода, на лейтенант Клерк му похитиха една пушка и други предмети, пак скрито и без прилагане на сила. За да ги накажа за тези нападения и да получа обратно откраднатото, аз заедно с няколко морски пехотинци слязох на сушата и чрез заплаха успях да ги накарам да ми върнат една от пушките. Останалите предмети не се появиха и затова наложих възбрана върху няколко от най-големите двойни канута. Един от собствениците оказа съпротива, хвана копието си и се прицели в мен. Като действувах в положение на самозащита, аз стрелях по него и го раних със сачми в ръката и бедрото. Това оказа въздействие и бяха донесени също пушката на господин Петън, която, както изглежда, е била скрита във водата, и останалите предмети. Господин Петън превърза ранения и след като подарихме на жителите купчина мъниста, случката бързо се забрави. Впрочем по време на тези свади търговията никога не прекъсваше напълно. Много островитяни не се отдалечаваха от брега и разни техни лодки непрекъснато гребяха около кораба. Когато отплувахме, цяла флота ни придружи доста далече, за да ни продаде още дрехи, домакински съдове и накити.

Остров Анамока е най-значителен от околните острови и много добре населен. Има вода в изобилие и затова тук хлебното дърво и други дървета виреят много по-добре, отколкото на Тонгатабу. Макар че жителите приличат на тези на Островите на приятелството, между тях няма високопоставени. Само един-единствен мъж, изглежда, притежаваше един вид служебна власт и нашите моряци го наричаха митничаря, защото той преглеждаше всички лодки, преди те да се приближат до нашия борд. Вероятно и жената, която бе защитила нашия хирург, спадаше към по-знатно съсловие. Защото тя единствена носеше дълга коса, а както ми се струва, в островите на Южно море това е белег за по-знатен произход.

При особено добра видимост северозападно от Анамока съзряхме няколко острова, които досега бяха забулени в мъгла. Видяхме, че от единия се издига пушек и чухме от туземците, че там винаги гори огън. Той, значи, произлизаше от някакъв вулкан. Северно от тази група имаше още тринадесет равни острова и ние попитахме хората за техните имена. Пушещият остров бе назован Тофуа.