Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (102) (Корабни дневници)

Сблъсквания на острова на диваците

На 20 юни съгледахме един остров, на който отдалече различихме дърветата. Когато се приближихме, видяхме, че към брега бързат много хора с тъмен цвят на кожата, главата и хълбоците на които бяха обвити в бял плат, а в ръцете си имаха оръжия. На брега лежаха няколко канута, а на един склон се издигаха кокосови палми и това ни мамеше да слезем.

Заповядах да спуснат две лодки и се качих на тях с доктор Спарман, господин Ходжес и двамата господа Форстер. Близо до брега се простира коралов риф и едва след като се лутахме известно време, намерихме едно място, където прибоят не бе опасен. Тогава напуснахме лодките и се изкатерихме на най-близката скала, на която останаха за прикритие няколко морски пехотинци и моряци. Цялата горна повърхност на скалата се състоеше от остри корали, без ни най-малък примес от почва и въпреки това там имаше малки храстовидни растения, каквито обикновено се срещат на тези ниски острови.

Изкачвах се по един овраг и тъкмо пристъпвах в гората, чух шум, като че ли някой падаше от дърво. Върнах се при моите приятели и не след дълго откъм оврага се появи един туземец. Горната част на тялото му до хълбоците бе боядисана черно, носеше украшение за глава, на което бяха набучени пера, и в ръката си имаше копие. Зад него в оврага постепенно започнаха да се чуват различни гласове, но самите хора не можехме да видим. Той не обърна внимание на приятелските думи, които му извикахме на всички езици на Южното море. След малко отпред изскочи още един, видимо съвсем млад мъж, и започна да хвърля големи камъни. Макар че бяхме отдалечени на петдесет крачки, д-р Спарман бе така зле ударен, че в яда си стреля. Той не улучи, жителите се скриха и ние се качихме на лодките, за да търсим друго място за слизане.

Загребахме към сушата през един отвор на кораловия риф. Морските стрелци отново останаха като ариергард и ние слязохме. Видяхме няколко канута, които бяха по-обикновени, отколкото на другите острови и тъкмо сложих в тях подаръци, когато тълпа туземци се спуснаха в едно дере и с яростни викове се отправиха към нас, като размахваха копия. Опасността бе така непосредствена, че искахме да стреляме, но всичките наши оръжия направиха засечка. Окуражени от безпомощността ни, туземците хвърлиха срещу нас две копия. Едното прелетя близо до рамото ми и би ме улучило, ако не се бях обърнал навреме, второто профуча толкова наблизо до бедрото на младия господин Форстер, че черната боя, с която бе намазана дръжката, остави петно на панталоните. В същия миг откъм мястото, където се намираха нашите морски стрелци, чухме същински барабанен огън. Те бяха забелязали втора група туземци, която се промъквала откъм гърба ни, за да ни отреже пътя за отстъпление. Ние се върнахме обратно на лодките. Враговете ни продължиха да упорствуват, най-настойчиви бяха двама воини, които размахваха копия върху една скала дотогава, докато единият от тях не бе ранен от продължаващия огън. Поради лошия прием, който ни бе оказан от жителите, нарекох острова Остров на диваците (Севидж Айлънд).

Скалите на този остров отчасти бяха подкопани от водата и в тях имаше много пещери, някои от които бяха твърде забележителни и с големи размери. Сводовете им почиват на колони, на които играта на вълните е придала най-чудновати форми. В една от тези пещери бе светло като ден.