Жан-Пиер Кларис дьо Флориан
Философ и бухал

Останал без подслон, пропъждан с гняв отвред,

защото казваше нещата, както са,

горкият философ вървеше из леса

от дълги дни все сам, все с размисли зает.

Не щеш ли, изведнъж във гъстия шумак

той зърна бухал да се брани

сред куп от сойки и от врани,

които викаха: „Мръсник! Предател! Враг!

Кълвете! Удряйте! Пребийте го съвсем!

След туй — на съд ще го дадем!“

Връхлитаха със бяс, а бухалът примрял

напразно търсеше във тази луда врява

разумни доводи, за да се оправдава.

В миг философът наш усети смут и жал —

науката ни прави милостиви. —

той хукна, пръсна птиците кресливи

и бухала запита удивен:

„Защо ви гонеха и искаха смъртта ви?

Навярно грях голям тежи на съвестта ви?

В какво сте провинен?“

„Не съм извършил зло, но в мене е вината —

отвърна бухалът. — Аз виждам в тъмнината…“