Джани Родари
Зидарят от Валтелина

Един младеж от Валтелина, като не намерил работа в родината си, емигрирал в Германия и ето че в Берлин го приели на един строеж като зидар. Марио — така се казвал младежът — бил много доволен: работел много, ядял малко и това, което припечелвал, отделял настрана, за да се ожени.

Веднъж обаче, докато изливали основите на една нова сграда, скелето се счупило, Марио паднал в кофража, загинал и не било възможно да извадят тялото му.

Марио умрял, но не усещал никаква болка. Бил зазидан в една от колоните, които крепели голямата сграда, малко му било тясно, но като изключим това, мислел и чувствал както преди. Когато свикнал с новото си положение, успял дори да отвори очи и да погледне къщата, която израствала около него. Имал чувството, че сам крепи новата сграда и от това му олеквало, загдето не можел да изпрати вест за себе си нито вкъщи, нито на клетата си годеница.

Тъй като бил скрит в основите на сградата, никой не можел да го види или дори да предположи, че е там, но това за Марио нямало значение.

Къщата израснала до покрива, сложили й врати и прозорци, апартаментите били продадени и купени, обзаведени с мебели и накрая дошли да живеят много семейства. Марио опознал всички живущи — възрастните и децата. Когато децата лазели по пода и се учели да ходят, гъделичкали го по ръката. Когато девойките излизали по балконите или се показвали на прозорците, за да видят своите любими, Марио чувствал върху собствената си буза мекото докосване на русите им коси. Вечер чувал разговорите на семействата, събрани около масата, нощем — кашлицата на болните, преди зори — звъненето на будилника на един фурнаджия, който ставал пръв. Животът на къщата бил животът на Марио, радостите на къщата, етаж по етаж, и нейните болки, стая по стая, били негови радости и болки.

Но ето че един ден избухнала войната. Започнали бомбардировките над целия град и Марио чувствал, че и неговият край приближава. Една бомба ударила къщата и я съборила. Останала безформена купчина от развалини, счупени мебели, смачкана покъщнина, под която останали да спят завинаги жени и деца, изненадани в съня си.

Чак тогава Марио наистина умрял, защото умряла къщата, родена от неговата гибел.