Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2017)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки по телефона

Преводач: Светозар Златаров, Веска Калканова-Футекова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Трето допълнено и преработено издание

Издател: ИГ Агата-А СД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1999

Тип: Приказки

Националност: Италианска

Печатница: Светлина АД, Ямбол

Редактор: Маргарита Златарова

Художник: Илко Грънчаров

Художник на илюстрациите: Илко Грънчаров

Коректор: Дария Йосифова

ISBN: 954-540-004-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3958

История

  1. —Добавяне

Една сутрин тролейбус номер 75, който тръгва от квартала Монтеверде Векио за площад Фиуме, вместо да слезе към Трастевере, свил по хълма Джанѝколо, запрашил по старинния път Аурелия и след няколко минути препускал вече сред поляните вън от Рим като изтърван заек.

Почти всички пътници по това време на деня били чиновници и четели вестници, дори и тези, които не си били купили, защото надничали над раменете на съседите си. Един господин, като обръщал страницата, вдигнал за миг очи, погледнал навън и се развикал:

— Кондуктор! Какво става? Измама! Измама!

И другите пътници вдигнали очи от вестниците и протестите се слели в бурен хор:

— Но оттук се отива към Чивитавекия!

— Какво прави шофьорът?

— Полудял е, вържете го!

— И това ако е обслужване!

— Сега е девет без десет, а точно в девет трябва да бъда в съда — извикал един адвокат. — Ако загубя делото, ще дам под съд управата на тролейбусите.

Шофьорът и кондукторът се опитали да отблъснат атаката, като обявили, че те нямат нищо общо с тази работа, че тролеят не изпълнява командите и постъпва на своя глава. И наистина в този миг тролеят излязъл дори от шосето и спрял в покрайнината на една свежа и благоуханна горичка.

— О, циклами! — извикала възхитена една госпожа.

— Тъкмо време да мислим за циклами — отвърнал адвокатът.

— Няма значение — отговорила госпожата, — ще пристигна със закъснение в Министерството, ще ме мъмрят, но какво да се прави. А тъй като сега съм тук, искам да си доставя удоволствието да бера циклами. Цели десет години не съм брала циклами.

Слязла от тролея, вдъхнала с отворена уста въздуха на тази особена утрин и започнала да си бере букетче циклами.

Като се разбрало, че тролеят не желае да потегли, един след друг пътниците слезли да се поразтъпчат и да изпушат по една цигара. Междувременно тяхното лошо настроение изчезнало като роса на слънце. Един си откъснал маргаритка и си я сложил на петлицата, друг открил зелена ягодка и викнал:

— Аз, аз я намерих! Сега ще си закача на нея визитната картичка и като узрее, ще дойда да си я откъсна и тежко ви, ако не я намеря. — И наистина той измъкнал от портфейла си една визитна картичка, набучил я на една клечка и я забол на ягодата. На картичката пишело доктор Джулио Болати.

Двама чиновници от Министерството на просветата смачкали на топка вестниците си и започнали мач. И всеки път, когато ритали топката, викали:

— По дяволите!

Изобщо не приличали на чиновниците, които преди малко били готови да линчуват шофьора и кондуктора. А те си били разделили едно хлебче и си правели пикник на тревата.

— Внимание! — извикал по едно време адвокатът.

Тролеят с подскок си бил тръгнал съвсем сам и се отдалечавал в лек тръс. Едва успели да се качат. Последна скочила госпожата с цикламите, която се възмущавала:

— Е, така не бива! Тъкмо взе да става приятно.

— Колко стана часът? — попитал някой.

— Ох, кой знае колко е късно.

И всички погледнали китките си. Изненада: часовниците показвали още девет без десет. Ясно — през цялото време, докато траяла малката разходка из полето, стрелките не се били движели. Било подарено време, малка премия, както когато човек купи кутийка сапун на прах и вътре намери малък подарък.

— Не може да бъде! — чудела се госпожата с цикламите, докато тролеят се връщал към обичайния си маршрут и заслизал по улица Дандоло.

Всички се чудели. И при това имали пред очите си вестника, а най-отгоре на него ясно и точно била написана датата 22 март. През първия пролетен ден всичко е възможно.

Край